1 С лед това <Исус> влезе в Ерихон, и минаваше през града.

¶ And Jesus, having entered, was passing through Jericho;

2 И , ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

and, behold, a man named Zacchaeus, who was the chief among the publicans, and he was rich.

3 и скаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

And he sought to see who Jesus was and could not for the crowd because he was small of stature.

4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

And running ahead, he climbed up into a sycamore tree to see him, for he was to pass that way.

5 И сус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

And when Jesus came to the place, he looked up and saw him and said unto him, Zacchaeus, make haste and come down; for today I must abide at thy house.

6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

And he made haste and came down and received him joyfully.

7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

And when they saw it, they all murmured, saying, That he was gone to be guest with a man that is a sinner.

8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето <от сега> давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам <му> четверократно.

Then Zacchaeus stood and said unto the Lord; Behold, Lord, the half of my goods I give to the poor; and if I have taken any thing from any man by false accusation, I restore him fourfold.

9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

And Jesus said unto him, This day saving health is come to this house, inasmuch as he also is a son of Abraham.

10 П онеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

For the Son of man is come to seek and to save that which was lost.

11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

¶ And as they heard these things, he added and spoke a parable because he was near to Jerusalem and because they thought that the kingdom of God should immediately be manifested.

12 З атова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

He said therefore, A certain nobleman went into a far country to receive for himself a kingdom, and to return.

13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с <това> докле дойда.

And having called ten of his slaves, he delivered them ten minas and said unto them, Trade until I come.

14 Н о неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

But his citizens hated him and sent an embassy after him, saying, We will not have this man to reign over us.

15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

And it came to pass that when he was returned, having received the kingdom, then he commanded these slaves to be called unto him, to whom he had given the money, that he might know how much each one had gained by trading.

16 Д ойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

Then came the first, saying, Lord, thy mina has gained ten minas.

17 И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

And he said unto him, Well done, thou good slave; because thou hast been faithful in a very little, thou shalt have authority over ten cities.

18 Д ойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

And the second came, saying, Lord, thy mina has made five minas.

19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

And he said likewise to him, Be thou also over five cities.

20 Д ойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

And another came, saying, Lord, behold, here is thy mina, which I have kept laid up in a napkin,

21 З ащото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

for I feared thee because thou art an austere man: thou takest up that which thou didst not lay down and dost reap that which thou didst not sow.

22 & lt;Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

Then he said unto him, Out of thine own mouth I will judge thee, thou wicked slave. Thou knewest that I was an austere man, taking up that which I did not lay down, and reaping that which I did not sow;

23 т огава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

why then didst thou not give my money into the bank, that at my coming I might have required my own with interest?

24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

And he said unto those that stood by, Take from him the mina and give it to him that has the ten minas.

25 ( Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

(And they said unto him, Lord, he has ten minas.)

26 К азвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

For I say unto you, That unto every one who has shall be given; and from him that has not, even that which he has shall be taken away from him.

27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

Moreover, those enemies of mine, who were unwilling that I should reign over them, bring them here and slay them before me.

28 И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

¶ And when he had thus spoken, he went before, ascending up to Jerusalem.

29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече <им:>

And it came to pass, when he was come nigh to Bethphage and Bethany, at the mount called the mount of Olives, he sent two of his disciples,

30 И дете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

saying, Go ye into the village over against you, in which at your entering ye shall find a colt tied, upon whom no one has ever sat; loose him, and bring him here.

31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.

And if anyone asks you, Why do ye loose him? thus shall ye say unto him, Because the Lord has need of him.

32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

And those that were sent went and found even as he had said unto them.

33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

And as they were loosing the colt, its owners said unto them, Why loose ye the colt?

34 А те казаха: На Господа трябва.

And they said, The Lord has need of him.

35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

And they brought him to Jesus, and they cast their garments upon the colt, and they set Jesus upon it.

36 И като вървеше Той, <людете> постилаха дрехите си по пътя.

And as he went, they spread their garments in the way.

37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

And when he was come near, even now at the descent of the mount of Olives, the whole multitude of the disciples began to rejoice and praise God with a loud voice for all the mighty works that they had seen,

38 Б лагословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

saying, Blessed be the King that comes in the name of the Lord; peace in heaven, and glory in the highest.

39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

And some of the Pharisees from among the multitude said unto him, Master, rebuke thy disciples.

40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

And he answered and said unto them, I tell you that if these should be silent, the stones would immediately cry out.

41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

¶ And when he was come near, he beheld the city and wept over it,

42 Д а беше знаел ти, да! ти, поне в този ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

saying, If thou hadst known, even thou, at least in this thy day, the things which belong unto thy peace! but now they are hid from thine eyes.

43 З ащото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

For the days shall come upon thee that thine enemies shall cast a trench about thee and compass thee round and constrain thee on every side

44 и ще те разорят и <ще избият> жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

and shall cast thee down to the ground and thy children within thee, and they shall not leave in thee one stone upon another because thou knewest not the time of thy visitation.

45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

And he went into the temple and began to cast out those selling and buying therein,

46 П исано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".

saying unto them, It is written, My house is a house of prayer, but ye have made it a den of thieves.

47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

And he taught daily in the temple. But the princes of the priests and the scribes and the principals of the people sought to kill him

48 Н о не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.

and could not find what they might do, for all the people were very attentive to hear him.