1 С лед една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

¶ And it came to pass, after the year was expired, at the time when kings go forth to battle, that David sent Joab and his slaves with him and all Israel, and they destroyed the sons of Ammon and besieged Rabbah. But David tarried still at Jerusalem.

2 И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.

And it came to pass one evening, that David arose from off his bed and walked upon the roof of the king’s house, and from the roof he saw a woman washing herself, and the woman was very beautiful to look upon.

3 И Давид прати да разпитат за жената; и рече <един>: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

And David sent and enquired after the woman. And one said, Is not this Bathsheba, the daughter of Eliam, the wife of Uriah, the Hittite?

4 И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

And David sent messengers and took her, and she came in unto him, and he lay with her. Then she purified herself from her uncleanness, and she returned unto her house.

5 А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

And the woman conceived and sent and told David and said, I am with child.

6 Т огава Давид прати до Иоава <да кажат>: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.

¶ Then David sent to Joab, saying, Send me Uriah the Hittite. And Joab sent Uriah to David.

7 И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.

And when Uriah had come unto him, David asked him how Joab was and how the people were and how the war prospered.

8 П осле Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската <трапеза>.

And David said to Uriah, Go down to thy house and wash thy feet. And Uriah departed out of the king’s house, and royal food was sent unto him.

9 Н о Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.

But Uriah slept at the door of the king’s house with all the slaves of his lord and did not go down to his house.

10 И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

And when they had told David, saying, Uriah did not go down unto his house, David said unto Uriah, Didst thou not come from thy journey? Why then didst thou not go down to thy house?

11 И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? <Заклевам се> в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

And Uriah said unto David, The ark and Israel and Judah abide in tents, and my lord Joab and the slaves of my lord, are encamped in the open fields; shall I then go into my house, to eat and to drink and to lie with my wife? By thy life and by the life of thy soul, I will not do this thing.

12 Т огава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

And David said to Uriah, Tarry here today also, and tomorrow I will let thee depart. So Uriah abode in Jerusalem that day and the next day.

13 И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта <Урия> излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

And when David had called him, he ate and drank before him, and he made him drunk; and in the evening he went out to lie on his bed with the slaves of his lord but did not go down to his house.

14 З атова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.

¶ And it came to pass in the morning, that David wrote a letter to Joab and sent it by the hand of Uriah.

15 А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

And he wrote in the letter, saying, Set Uriah in the forefront of the hottest battle and retire from him, that he may be smitten and die.

16 И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.

And it came to pass, when Joab observed the city, that he assigned Uriah unto a place where he knew that the most valiant men were.

17 И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, <ще каже>, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

And the men of the city came out and fought with Joab, and some of the people of the slaves of David fell, and Uriah the Hittite died also.

18 Т огава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.

Then Joab sent and told David all the things concerning the war

19 И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,

and charged the messenger, saying, When thou hast finished telling the matters of the war unto the king,

20 а ко пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

and if the king begins to be angry and he should say unto thee, Why did you approach so near unto the city when ye fought? Did ye not know that which they can throw down from the wall?

21 К ой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6: 32, Иероваал.}? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.

Who smote Abimelech, the son of Jerubbesheth? Did not a woman cast a piece of a millstone upon him from the wall, that he died in Thebez? Why did you go near the wall? Then thou shalt say, Thy slave Uriah, the Hittite, is dead also.

22 И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.

So the messenger went and came and told David all that Joab had sent him for.

23 В естителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;

And the messenger said unto David, Surely the men prevailed against us and came out unto us into the field, and we made them retreat unto the entering of the gate.

24 н о стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.

And the archers shot from off the wall upon thy slaves, and some of the king’s slaves are dead, and thy slave Uriah, the Hittite, is dead also.

25 Т огава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

Then David said unto the messenger, Thus shalt thou say unto Joab, Let not this thing displease thee, for the sword devours one as well as another; strengthen the battle against the city until it is overthrown and encourage thou him.

26 И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.

And when the wife of Uriah heard that Uriah, her husband, was dead, she mourned for her husband.

27 И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.

And when the mourning was past, David sent and brought her to his house, and she became his wife and gave birth to a son unto him. But the thing that David had done displeased the LORD.