1 Е то и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.
¶ Likewise this shall be the law of the expiation of guilt; it shall be most holy.
2 Н а мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо.
In the place where they kill the burnt offering shall they kill the expiation of guilt, and he shall sprinkle its blood round about upon the altar.
3 О т него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,
And he shall offer of it all the fat thereof, the tail and the fat that covers the intestines
4 д вата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);
and the two kidneys and the fat that is on them and that which is on the flanks and with the kidneys he shall take away the caul that is above the liver.
5 и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление.
And the priest shall incense them upon the altar for an offering on fire unto the LORD; and this shall be the expiation of guilt.
6 В секи от мъжки пол между свещеническите <семейства> да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.
Every male among the priests shall eat thereof; it shall be eaten in the holy place for it is most holy.
7 К акто е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.
As with the sin, so shall it be with the guilt; they shall have the same law; the priest that has made the reconciliation shall have that which was offered.
8 А който свещеник принася някому <приноса за> всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.
And the priest that offers anyone’s burnt offering, even the priest shall have for himself the skin of the burnt offering which he has offered.
9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.
Likewise every present that is baked in the oven and all that is dressed in the fryingpan or in the pot shall be the priest’s that offers it.
10 А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.
And every present mingled with oil and dry shall all the sons of Aaron have, one as much as another.
11 Е то и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:
¶ And this shall be the law of the sacrifice of peace, which shall be offered unto the LORD.
12 а ко я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.
If it is offered in thanksgiving, then he shall offer for the sacrifice of thanksgiving unleavened cakes mingled with oil and unleavened wafers anointed with oil and cakes mingled with oil, of fine flour, fried.
13 А , освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.
With cakes of leavened bread he shall offer his offering in the sacrifice of thanksgiving of his peace.
14 И от приноса си да принесе по едно от всички <тия неща> принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.
And out of the whole offering he shall offer part to be elevated in offering unto the LORD, and it shall be the priest’s that sprinkles the blood of the peace.
15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.
And the flesh of his sacrifice of peace for thanksgiving shall be eaten the same day that it is offered; he shall not leave any of it until the morning.
16 Н о ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;
But if the sacrifice of his offering is a vow, or voluntary, it shall be eaten the same day that he offers his sacrifice; and that which is left of it shall be eaten the next day;
17 н о каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.
but that which is left of the flesh of the sacrifice on the third day shall be burnt with fire.
18 И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.
And if any of the flesh of his sacrifice of peace is eaten at all on the third day, he that offers it shall not be accepted, neither shall it be imputed unto him; it shall be an abomination, and the person that eats of it shall bear his iniquity.
19 М есото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от <неоскверненото> месо да яде всеки, който е чист;
And the flesh that touches any unclean thing shall not be eaten; it shall be burnt with fire; but every clean person shall eat of this flesh.
20 н о оня човек, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
And the person that eats of the flesh of the sacrifice of peace, which is of the LORD, being unclean, that person shall be cut off from his people.
21 С ъщо и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
Moreover the person that shall touch any unclean thing, as the uncleanness of man or any unclean beast or any abominable unclean thing and eat of the flesh of the sacrifice of peace, which is of the LORD, that person shall be cut off from his people.
22 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:
And the LORD spoke unto Moses, saying,
23 Г овори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.
Speak unto the sons of Israel, saying, Ye shall eat no manner of fat, of ox or of sheep or of goat.
24 Т лъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка <друга> нужда; но никак да не ядете от нея.
And the fat of the beast that died of itself and the fat of that which is torn by beasts may be used in any other use, but ye shall not eat of it.
25 З ащото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.
For whosoever eats fat of an animal, of which an offering is made on fire unto the LORD, the person that eats it shall be cut off from his people.
26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.
Moreover ye shall eat no manner of blood, whether it is of fowl or of beast, in any of your dwellings.
27 В секи човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
Whatever person it is that eats any manner of blood, that person shall be cut off from his people.
28 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:
And the LORD spoke unto Moses, saying,
29 Г овори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.
Speak unto the sons of Israel, saying, He that offers his sacrifice of peace unto the LORD shall bring his offering of the sacrifice of his peace unto the LORD;
30 С ъс своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.
his own hands shall bring the offerings which must be burned unto the LORD; he shall bring the fat with the breast that the breast may be waved for a wave offering before the LORD.
31 А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.
And the priest shall incense the fat upon the altar; but the breast shall be Aaron’s and his sons’.
32 И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.
And ye shall give unto the priest to be elevated in offering the right shoulder of the sacrifices of your peace.
33 К ойто от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.
He among the sons of Aaron that offers the blood of the peace and the fat shall have the right shoulder for his part;
34 З ащото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.
for I have taken from the sons of Israel of their sacrifices of peace the breast that is waved and the shoulder that is set apart and have given them unto Aaron, the priest, and unto his sons by a perpetual statute among the sons of Israel.
35 Т ова е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и за синовете му, поради помазването им, в деня когато представи <синовете> си, за да свещенодействуват Господу,
¶ This is the anointing of Aaron and the anointing of his sons of the offerings on fire unto the LORD from the day when he brought them in to be priests of the LORD,
36 к ойто дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня, когато ги помаза. Това е <тяхно> вечно право във всичките им поколения.
which portions the LORD commanded to be given to them from the day that he anointed them from among the sons of Israel by a perpetual statute throughout their generations.
37 Т ова е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,
This is the law of the burnt offering, of the present, of sin, of guilt, of the consecrations, and of the sacrifice of peace,
38 к ойто Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.
which the LORD commanded Moses in Mount Sinai in the day that he commanded the sons of Israel to offer their offerings unto the LORD in the wilderness of Sinai.