1 И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

¶ What shall we say then that Abraham our father, as pertaining to the flesh, has found?

2 З ащото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

For if Abraham were justified by works, he has reason to glory in himself, but not before God.

3 П онеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

For what does the scripture say? Abraham believed God, and it was counted unto him for righteousness.

4 А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

But unto him that works, the reward is not reckoned as grace, but as debt.

5 а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда.

But to him that does not work, but believes in him that justifies the ungodly, the faith is counted as righteousness.

6 К акто и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

Even as David also describes the blessedness of the man unto whom God doth attribute righteousness without works,

7 " Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;

saying, Blessed are those whose iniquities are forgiven and whose sins are covered.

8 Б лажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

Blessed is the man to whom the Lord does not impute sin.

9 П рочее, това блаженство <само> за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

¶ Is this blessedness, therefore, only upon the circumcision or also upon the uncircumcision? for we say that faith was reckoned to Abraham as righteousness.

10 т о как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

How was it then reckoned? when he was in circumcision or in uncircumcision? Not in circumcision, but in uncircumcision.

11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

And he received the circumcision as a sign, as a seal of the righteousness of the faith which he had, yet being uncircumcised, that he might be the father of all the uncircumcised believers, that it might be counted unto them also as righteousness,

12 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

that he be the father of the circumcision: not only to those who are of the circumcision, but also unto those who walk in the steps of the faith that was in our father Abraham before he was circumcised.

13 П онеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

For the promise that he should be the heir of the world was not to Abraham or to his seed through the law, but through the righteousness of faith.

14 З ащото, ако са наследници тия, които <се облягат> на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

For if those who are of the law are the heirs, faith is in vain, and the promise annulled,

15 п онеже законът докарва, <не обещание>, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

because the law works wrath; for where there is no law, there is no rebellion either.

16 З атова <наследството> е от вяра, за <да бъде> по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се <обляга> на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

Therefore by faith, that it might be by grace, to the end the promise might be sure to all the seed, not only to that which is of the law, but also to that which is of the faith of Abraham, who is the father of us all,

17 ( както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

¶ as it is written, As a father of many Gentiles have I placed thee before God, whom he believed, who gives life to the dead and calls those things which are not as those that are.

18 & lt;Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

Who believed to wait against all hope, that he might become the father of many Gentiles, according to that which had been spoken unto him, So shall thy seed be.

19 Б ез да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, <вземаше пред вид> и мъртвостта на Сарината утроба, -

And he did not weaken in faith: he considered not his own body now dead when he was about one hundred years old, neither yet the deadness of Sara’s womb;

20 о баче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

he doubted not the promise of God, with unbelief, but was strengthened in faith, giving glory to God,

21 у верен, че това, което е обещал <Бог>, Той е силен да го изпълни.

being fully persuaded that he was also powerful to do all that he had promised;

22 З атова му се вмени за правда.

therefore, his faith was also attributed unto him as righteousness.

23 Т ова пък, че му се вмени <за правда>, не се написа само за него,

¶ Now it is not written for his sake alone that it was so reckoned to him,

24 н о и за нас, на които ще се вменява <за правда>, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

but for us also to whom it shall be so reckoned, that is, to those that believe in him that raised up Jesus our Lord from the dead,

25 К ойто биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

who was delivered for our offenses and was raised again for our justification.