1 Т огава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона; защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях,

¶ And the LORD said unto Moses, Go in unto Pharaoh for I have hardened his heart and the heart of his slaves that I might show these my signs among them

2 и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ.

and that thou may tell in the ears of thy sons and of thy son’s sons the things I did in Egypt and my signs which I gave among them and that ye may know that I am the LORD.

3 Т огава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и му рекоха: Така говори Господ, Бог на евреите: До кога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

Then Moses and Aaron came in unto Pharaoh and said unto him, Thus hath the LORD God of the Hebrews said, How long wilt thou refuse to humble thyself before me? Let my people go that they may serve me.

4 З ащото, ако откажеш да пуснеш людете Ми, ето, утре ще докарам скакалци в пределите ти;

For if thou refuse to let my people go, behold, tomorrow I will bring the locusts into thy borders,

5 т е ще покрият лицето на земята, така щото да не може човек да види земята, и ще изпоядат останалото, което оцеля, това, което ви остава от града, и ще поядат всичките дървета, които ви растат по полетата,

and they shall cover the face of the earth that one will not be able to see the earth, and they shall eat the residue of that which is escaped, which remains unto you from the hail and shall eat every tree which produces fruit for you out of the field:

6 и ще се напълнят <с тях> къщите ти, и къщите на всичките ти слуги, и къщите на всичките египтяни - <нещо>, което не са видели, нито бащите ти, нито дедите ти, откак са съществували на земята, дори до днес. И <Моисей> се обърна та излезе отпред Фараона.

And they shall fill thy houses and the houses of all thy slaves and the houses of all the Egyptians, which neither thy fathers, nor thy fathers’ fathers have seen since the day that they were upon the earth unto this day. And he turned himself and went out from Pharaoh.

7 Т огава слугите на Фараона му рекоха: До кога ще ни бъде примка тоя човек? Пусни човеците да послужат на Иеова своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет погина?

Then Pharaoh’s slaves said unto him, How long shall this man be a snare unto us? Let the men go that they may serve the LORD their God; knowest thou not yet that Egypt is destroyed?

8 Т огава пак доведоха Моисея и Аарона при Фараона, който им рече: Идете, послужете на Иеова вашия Бог; но кои и кои ще отидат?

And Moses and Aaron were brought again unto Pharaoh; and he said unto them, Go, serve the LORD your God. Who are those that shall go?

9 А Моисей каза: Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете си и дъщерите си, с овците си и с говедата си ще отидем, защото трябва да пазим празник на Иеова.

And Moses replied, We must go with our young and with our old, with our sons and with our daughters, with our sheep and with our cows we must go; for we have a solemn feast unto the LORD.

10 Т огава <Фараон> им рече: Така нека е Иеова с вас, както аз ще ви пусна с челядите ви. Внимавайте, защото зло има пред вас.

And he said unto them, Even if the LORD be with you, how can I let you go with your little ones; look at the malice which is before your face.

11 Н е така; идете сега вие мъжете та послужете на Иеова, защото това поискахте. И изпъдиха ги от Фараоновото присъствие.

It shall not be so: go now ye that are men and serve the LORD; for that is what ye did desire. And they were driven out from Pharaoh’s presence.

12 Т огава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изпоядат всичката трева на земята, всичко което оцеля от града.

¶ Then the LORD said unto Moses, Stretch out thine hand over the land of Egypt to bring the locusts, that they may come up upon the land of Egypt and eat all the grass of the land and all that the hail has left.

13 И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; и Господ направи да духа източен вятър на земята през целия оня ден и цялата нощ, и на заранта източният вятър докара скакалците.

And Moses stretched forth his rod over the land of Egypt, and the LORD brought an east wind upon the land all that day, and all that night; and when it was morning, the east wind brought the locusts.

14 И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя, и нападнаха по всичките египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях.

And the locusts went up over all the land of Egypt and landed in all the borders of Egypt. Very grievous were they; before them there were no such locusts as they, neither after them shall there be such.

15 З ащото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от града; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето.

For they covered the face of the whole earth, so that the land was darkened; and they ate all the grass of the land and all the fruit of the trees which the hail had left; and there did not remain any green thing in the trees or in the grass of the field, through all the land of Egypt.

16 Т огава Фараон бързо повика Моисея и Аарона и рече: Съгреших на Иеова вашия Бог и на вас.

Then Pharaoh called for Moses and Aaron in haste; and he said, I have sinned against the LORD your God and against you.

17 Н о сега, прости, моля, греха ми само тоя път, и помолете се на Иеова вашия Бог да дигне от мене само тая смърт.

Now therefore forgive, I pray thee, my sin only this once, and intreat the LORD your God, that he may take away from me this death only.

18 И тъй, <Моисей> излезе отпред Фараона и се помоли Господу.

And he went out from Pharaoh and intreated the LORD.

19 И Господ промени вятъра, като докара много силен западен вятър, който дигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана ни един скакалец по всичките египетски предели.

And the LORD turned a mighty strong west wind, which took away the locusts and cast them into the Red sea; there remained not one locust in all the borders of Egypt.

20 Н о Господ закорави сърцето на Фараона, и той не пусна израилтяните.

But the LORD hardened Pharaoh’s heart, so that he would not let the sons of Israel go.

21 Т огава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа.

¶ And the LORD said unto Moses, Stretch out thine hand toward heaven, that there may be darkness over the land of Egypt, even darkness which may be felt.

22 И Моисей простря ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дена.

And Moses stretched forth his hand toward heaven, and there was a thick darkness in all the land of Egypt three days.

23 Х ората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло.

They did not see one another, neither did any rise from his place for three days; but all the sons of Israel had light in their dwellings.

24 Т огава Фараон повика Моисея и рече: Идете, послужете на Иеова; само овците ви и говедата ви нека останат; а челядите ви нека отидат с вас.

Then Pharaoh called unto Moses and said, Go, serve the LORD; only let your sheep and your cows remain; let your little ones also go with you.

25 Н о Моисей каза: Обаче, ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви и всеизгаряния, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог;

And Moses replied, Thou also must give us sacrifices and burnt offerings that we may sacrifice unto the LORD our God.

26 & lt;тъй че> и добитъкът ни ще дойде с нас; не ще остане надире ни копито, защото от <добитъка> трябва да вземем, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; и догдето не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим Господу.

Our cattle shall also go with us; not a hoof shall be left behind; for we must take thereof to serve the LORD our God; and we do not know with what we must serve the LORD until we arrive there.

27 Н о Господ закорави сърцето на Фараона, и той не склони да ги пусне.

But the LORD hardened Pharaoh’s heart, and he would not let them go.

28 Т огава Фараон рече на <Моисея>: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш.

And Pharaoh said unto him, Go from me, take heed to thyself to see my face no more; for in the day that thou seest my face thou shalt die.

29 А Моисей каза: Добре си рекъл; не ще видя вече лицето ти.

And Moses replied, Thou hast spoken well, I will not see thy face again.