1 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

¶ But when it was determined that we should sail unto Italy, they delivered Paul and certain other prisoners unto one named Julius, a centurion of the Augustus company.

2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

And entering into the ship, Adramyttium, we launched, meaning to sail by the coasts of Asia, one Aristarchus, a Macedonian of Thessalonica, being with us.

3 Н а другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.

And the next day we touched at Sidon. And Julius courteously entreated Paul and gave him liberty to go unto his friends to refresh himself.

4 И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

And when we had launched from there, we sailed under Cyprus because the winds were contrary.

5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския <град> Мира.

And when we had sailed over the sea of Cilicia and Pamphylia, we came to Myra, a city of Lycia.

6 Т ам стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.

And there the centurion found a ship of Alexandria sailing into Italy, and he put us in it.

7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу <нос> Салмон.

And when we had sailed slowly many days and scarce were come over against Cnidus, the wind not allowing us, we sailed under Crete, over against Salmone,

8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.

and, passing it with difficulty, came unto a place which is called The Fair Havens, near which was the city of Lasea.

9 Н о като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

Now when much time was spent, and when sailing was now dangerous, because the fast was now already past, Paul admonished them,

10 Г оспода, виждам, че плуването ще бъде <придружено> с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

saying, Sirs, I perceive that this voyage will be with hurt and much damage, not only of the lading and ship, but also of our lives.

11 Н о стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

Nevertheless the centurion believed the master and the owner of the ship more than those things which were spoken by Paul.

12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и <там> да презимуват.

¶ And because the haven was not commodious to winter in, many were in agreement to depart from there also, if by any means they might attain to Phenice and winter there, which is a port of Crete and lies toward Africa and the west.

13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

And when the south wind blew softly, supposing that they had obtained their purpose, raising sails, they sailed close by Crete.

14 Н о след малко, спусна се от <острова> бурен вятър, наречен евраквилон,

But not long after, there arose against it a tempestuous wind, called Euroclydon.

15 и когато корабът бе настигнат <от вятъра>, и поради него не можеше да устои, оставихме се <на вълните> да ни носят.

And when the ship was caught up by it and could not resist against the wind, the ship was taken by the wind and drifted.

16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

And running under a certain island which is called Clauda, we had much work to come by the boat,

17 и когато я издигнаха, употребяваха< всякакви> средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

Which when they had taken up, they used helps, undergirding the ship; and, fearing lest they should fall into Syrtis, struck sail and so were driven.

18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят <товара>.

And we being exceedingly tossed with a tempest, the next day they lightened the ship;

19 И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.

and the third day with our own hands we cast off the dead works of the ship.

20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

And when neither sun nor stars in many days appeared and no small tempest lay on us, all hope that we should be saved was then lost.

21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

¶ Then after long abstinence, Paul stood forth in the midst of them and said, Sirs, ye should have hearkened unto me and not have loosed from Crete to have avoided this harm and loss.

22 Н о и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но <само> корабът;

And now I exhort you to be of good cheer, for there shall be no loss of any person’s life among you, but only of the ship.

23 з ащото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

For the angel of God stood by me this night, whose I am and whom I serve,

24 Н е бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

saying, Fear not, Paul; thou must be brought before Caesar; and, behold, God has given thee all those that sail with thee.

25 З атова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

Therefore, sirs, be of good cheer; for I believe God, that it shall be even as it was told me.

26 О баче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

However we must be cast upon a certain island.

27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото <море>, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

And when the fourteenth night was come as we were driven up and down in the Adriatic sea, about midnight the shipmen deemed that they drew near to some country

28 И като измериха дълбочината, намериха, <че е> двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, <че е> петнадесет разтега.

and sounded and found it twenty fathoms; and when they had gone a little further, they sounded again and found it fifteen fathoms.

29 З атова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

Then fearing lest we should fall upon rocks, they cast four anchors out of the stern and wished for the day.

30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

And as the shipmen were about to flee out of the ship, when they had let down the boat into the sea, under colour as though they would have cast anchors out of the foreship,

31 П авел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

Paul said to the centurion and to the soldiers, Except these abide in the ship, ye cannot be saved.

32 Т огава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи <от морето>.

Then the soldiers cut off the ropes of the boat and let her fall off.

33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

And while the day was coming on, Paul besought them all to take food, saying, This day is the fourteenth day that ye have waited and continued fasting, having taken nothing.

34 З атуй ви моля да похапнете, защото това ще <помогне> за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

Therefore I pray you to take some food, for this is for your salvation and health, for there shall not one hair fall from the head of any of you.

35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.

And when he had thus spoken, he took bread and gave thanks to God in presence of them all; and when he had broken it, he began to eat.

36 О т това всички се ободриха, та ядоха и те.

Then they were all of good cheer, and they also took some food.

37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

And we were in all, in the ship, two hundred and seventy-six souls.

38 И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

And when they had eaten enough, they lightened the ship and cast out the grain into the sea.

39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с <песъчлив> бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

And when it was day, they did not recognize the land, but they discovered a certain gulf with a shore, into which they decided, if it were possible, to thrust in the ship.

40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

And when they had taken up the anchors, they committed themselves unto the sea and loosed the rudder bands and hoisted up the mainsail to the wind and made toward shore.

41 Н о изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора <на вълните>.

But falling into a place where two seas met, they ran the ship aground; and the forepart stuck fast and remained unmovable, but the hinder part was broken with the violence of the waves.

42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

And the soldiers’ counsel was to kill the prisoners, lest any of them should swim out and escape.

43 Н о стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

But the centurion, desiring to save Paul, frustrated this counsel and commanded that those who could swim should cast themselves first into the sea and get to land;

44 и останалите <да се спасяват>, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.

and the rest, some on boards and some on broken pieces of the ship. And so it came to pass that they were all saved by making it to land.