1 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

When it was determined that we should sail for Italy, they delivered Paul and certain other prisoners to a centurion named Julius, of the Augustan band.

2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

Embarking in a ship of Adramyttium, which was about to sail to places on the coast of Asia, we put to sea; Aristarchus, a Macedonian of Thessalonica, being with us.

3 Н а другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.

The next day, we touched at Sidon. Julius treated Paul kindly, and gave him permission to go to his friends and refresh himself.

4 И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

Putting to sea from there, we sailed under the lee of Cyprus, because the winds were contrary.

5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския <град> Мира.

When we had sailed across the sea which is off Cilicia and Pamphylia, we came to Myra, a city of Lycia.

6 Т ам стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.

There the centurion found a ship of Alexandria sailing for Italy, and he put us on board.

7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу <нос> Салмон.

When we had sailed slowly many days, and had come with difficulty opposite Cnidus, the wind not allowing us further, we sailed under the lee of Crete, opposite Salmone.

8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.

With difficulty sailing along it we came to a certain place called Fair Havens, near the city of Lasea.

9 Н о като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

When much time had passed and the voyage was now dangerous, because the Fast had now already gone by, Paul admonished them,

10 Г оспода, виждам, че плуването ще бъде <придружено> с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

and said to them, “Sirs, I perceive that the voyage will be with injury and much loss, not only of the cargo and the ship, but also of our lives.”

11 Н о стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

But the centurion gave more heed to the master and to the owner of the ship than to those things which were spoken by Paul.

12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и <там> да презимуват.

Because the haven was not suitable to winter in, the majority advised going to sea from there, if by any means they could reach Phoenix, and winter there, which is a port of Crete, looking northeast and southeast.

13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

When the south wind blew softly, supposing that they had obtained their purpose, they weighed anchor and sailed along Crete, close to shore.

14 Н о след малко, спусна се от <острова> бурен вятър, наречен евраквилон,

But before long, a stormy wind beat down from shore, which is called Euroclydon.

15 и когато корабът бе настигнат <от вятъра>, и поради него не можеше да устои, оставихме се <на вълните> да ни носят.

When the ship was caught, and couldn’t face the wind, we gave way to it, and were driven along.

16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

Running under the lee of a small island called Clauda, we were able, with difficulty, to secure the boat.

17 и когато я издигнаха, употребяваха< всякакви> средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

After they had hoisted it up, they used cables to help reinforce the ship. Fearing that they would run aground on the Syrtis sand bars, they lowered the sea anchor, and so were driven along.

18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят <товара>.

As we labored exceedingly with the storm, the next day they began to throw things overboard.

19 И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.

On the third day, they threw out the ship’s tackle with their own hands.

20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

When neither sun nor stars shone on us for many days, and no small storm pressed on us, all hope that we would be saved was now taken away.

21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

When they had been long without food, Paul stood up in the middle of them, and said, “Sirs, you should have listened to me, and not have set sail from Crete, and have gotten this injury and loss.

22 Н о и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но <само> корабът;

Now I exhort you to cheer up, for there will be no loss of life among you, but only of the ship.

23 з ащото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

For there stood by me this night an angel, belonging to the God whose I am and whom I serve,

24 Н е бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

saying, ‘Don’t be afraid, Paul. You must stand before Caesar. Behold, God has granted you all those who sail with you.’

25 З атова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

Therefore, sirs, cheer up! For I believe God, that it will be just as it has been spoken to me.

26 О баче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

But we must run aground on a certain island.”

27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото <море>, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

But when the fourteenth night had come, as we were driven back and forth in the Adriatic Sea, about midnight the sailors surmised that they were drawing near to some land.

28 И като измериха дълбочината, намериха, <че е> двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, <че е> петнадесет разтега.

They took soundings, and found twenty fathoms. After a little while, they took soundings again, and found fifteen fathoms.

29 З атова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

Fearing that we would run aground on rocky ground, they let go four anchors from the stern, and wished for daylight.

30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

As the sailors were trying to flee out of the ship, and had lowered the boat into the sea, pretending that they would lay out anchors from the bow,

31 П авел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

Paul said to the centurion and to the soldiers, “Unless these stay in the ship, you can’t be saved.”

32 Т огава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи <от морето>.

Then the soldiers cut away the ropes of the boat, and let it fall off.

33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

While the day was coming on, Paul begged them all to take some food, saying, “Today is the fourteenth day that you wait and continue fasting, having taken nothing.

34 З атуй ви моля да похапнете, защото това ще <помогне> за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

Therefore I beg you to take some food, for this is for your safety; for not a hair will perish from any of your heads.”

35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.

When he had said this, and had taken bread, he gave thanks to God in the presence of all, and he broke it, and began to eat.

36 О т това всички се ободриха, та ядоха и те.

Then they all cheered up, and they also took food.

37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

In all, we were two hundred seventy-six souls on the ship.

38 И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

When they had eaten enough, they lightened the ship, throwing out the wheat into the sea.

39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с <песъчлив> бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

When it was day, they didn’t recognize the land, but they noticed a certain bay with a beach, and they decided to try to drive the ship onto it.

40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

Casting off the anchors, they left them in the sea, at the same time untying the rudder ropes. Hoisting up the foresail to the wind, they made for the beach.

41 Н о изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора <на вълните>.

But coming to a place where two seas met, they ran the vessel aground. The bow struck and remained immovable, but the stern began to break up by the violence of the waves.

42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

The soldiers’ counsel was to kill the prisoners, so that none of them would swim out and escape.

43 Н о стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

But the centurion, desiring to save Paul, stopped them from their purpose, and commanded that those who could swim should throw themselves overboard first to go toward the land;

44 и останалите <да се спасяват>, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.

and the rest should follow, some on planks, and some on other things from the ship. So they all escaped safely to the land.