1 С ине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

My son, don’t forget my teaching; but let your heart keep my commandments:

2 З ащото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

for length of days, and years of life, and peace, will they add to you.

3 Б лагост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

Don’t let kindness and truth forsake you. Bind them around your neck. Write them on the tablet of your heart.

4 Т ака ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

So you will find favor, and good understanding in the sight of God and man.

5 У повавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум.

Trust in Yahweh with all your heart, and don’t lean on your own understanding.

6 В ъв всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

In all your ways acknowledge him, and he will make your paths straight.

7 Н е мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

Don’t be wise in your own eyes. Fear Yahweh, and depart from evil.

8 Т ова ще бъде здраве за тялото ти И влага за костите ти.

It will be health to your body, and nourishment to your bones.

9 П очитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

Honor Yahweh with your substance, with the first fruits of all your increase:

10 Т ака ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

so your barns will be filled with plenty, and your vats will overflow with new wine.

11 С ине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

My son, don’t despise Yahweh’s discipline, neither be weary of his reproof:

12 З ащото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

for whom Yahweh loves, he reproves; even as a father reproves the son in whom he delights.

13 Б лажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

Happy is the man who finds wisdom, the man who gets understanding.

14 З ащото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея <по-скъпа> от чисто злато.

For her good profit is better than getting silver, and her return is better than fine gold.

15 Т я е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

She is more precious than rubies. None of the things you can desire are to be compared to her.

16 Д ългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

Length of days is in her right hand. In her left hand are riches and honor.

17 П ътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

Her ways are ways of pleasantness. All her paths are peace.

18 Т я е дърво на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

She is a tree of life to those who lay hold of her. Happy is everyone who retains her.

19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

By wisdom Yahweh founded the earth. By understanding, he established the heavens.

20 Ч рез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

By his knowledge, the depths were broken up, and the skies drop down the dew.

21 С ине мой, тия <неща> да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

My son, let them not depart from your eyes. Keep sound wisdom and discretion:

22 Т ака те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

so they will be life to your soul, and grace for your neck.

23 Т огава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

Then you shall walk in your way securely. Your foot won’t stumble.

24 К огато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

When you lie down, you will not be afraid. Yes, you will lie down, and your sleep will be sweet.

25 Н е ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

Don’t be afraid of sudden fear, neither of the desolation of the wicked, when it comes:

26 З ащото Господ ще бъде твое упование, И ще опази ногата ти да се не хване.

for Yahweh will be your confidence, and will keep your foot from being taken.

27 Н е въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да <им> го направиш.

Don’t withhold good from those to whom it is due, when it is in the power of your hand to do it.

28 Н е казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си <това, което му се пада>.

Don’t say to your neighbor, “Go, and come again; tomorrow I will give it to you,” when you have it by you.

29 Н е измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

Don’t devise evil against your neighbor, since he dwells securely by you.

30 Н е се карай с някого без причина Като не ти е направил зло.

Don’t strive with a man without cause, if he has done you no harm.

31 Н е завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

Don’t envy the man of violence. Choose none of his ways.

32 З ащото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

For the perverse is an abomination to Yahweh, but his friendship is with the upright.

33 П роклятия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

Yahweh’s curse is in the house of the wicked, but he blesses the habitation of the righteous.

34 Н аистина Той се присмива на присмивачите, А на смирените дава благодат.

Surely he mocks the mockers, but he gives grace to the humble.

35 М ъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.

The wise will inherit glory, but shame will be the promotion of fools.