1 Е дна събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

When he went into the house of one of the rulers of the Pharisees on a Sabbath to eat bread, they were watching him.

2 И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.

Behold, a certain man who had dropsy was in front of him.

3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

Jesus, answering, spoke to the lawyers and Pharisees, saying, “Is it lawful to heal on the Sabbath?”

4 А те мълчаха. И Той, като хвана <човека>, изцели го и го пусна.

But they were silent. He took him, and healed him, and let him go.

5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?

He answered them, “Which of you, if your son or an ox fell into a well, wouldn’t immediately pull him out on a Sabbath day?”

6 И не можаха да отговорят на това.

They couldn’t answer him regarding these things.

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

He spoke a parable to those who were invited, when he noticed how they chose the best seats, and said to them,

8 К огато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

“When you are invited by anyone to a marriage feast, don’t sit in the best seat, since perhaps someone more honorable than you might be invited by him,

9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

and he who invited both of you would come and tell you, ‘Make room for this person.’ Then you would begin, with shame, to take the lowest place.

10 Н о когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

But when you are invited, go and sit in the lowest place, so that when he who invited you comes, he may tell you, ‘Friend, move up higher.’ Then you will be honored in the presence of all who sit at the table with you.

11 З ащото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

For everyone who exalts himself will be humbled, and whoever humbles himself will be exalted.”

12 К аза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

He also said to the one who had invited him, “When you make a dinner or a supper, don’t call your friends, nor your brothers, nor your kinsmen, nor rich neighbors, or perhaps they might also return the favor, and pay you back.

13 Н о когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

But when you make a feast, ask the poor, the maimed, the lame, or the blind;

14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

and you will be blessed, because they don’t have the resources to repay you. For you will be repaid in the resurrection of the righteous.”

15 И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

When one of those who sat at the table with him heard these things, he said to him, “Blessed is he who will feast in God’s Kingdom!”

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

But he said to him, “A certain man made a great supper, and he invited many people.

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово.

He sent out his servant at supper time to tell those who were invited, ‘Come, for everything is ready now.’

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

They all as one began to make excuses. “The first said to him, ‘I have bought a field, and I must go and see it. Please have me excused.’

19 Д руг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

“Another said, ‘I have bought five yoke of oxen, and I must go try them out. Please have me excused.’

20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

“Another said, ‘I have married a wife, and therefore I can’t come.’

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

“That servant came, and told his lord these things. Then the master of the house, being angry, said to his servant, ‘Go out quickly into the streets and lanes of the city, and bring in the poor, maimed, blind, and lame.’

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

“The servant said, ‘Lord, it is done as you commanded, and there is still room.’

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

“The lord said to the servant, ‘Go out into the highways and hedges, and compel them to come in, that my house may be filled.

24 з ащото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

For I tell you that none of those men who were invited will taste of my supper.’”

25 А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

Now great multitudes were going with him. He turned and said to them,

26 А ко дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

“If anyone comes to me, and doesn’t disregard his own father, mother, wife, children, brothers, and sisters, yes, and his own life also, he can’t be my disciple.

27 К ойто не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

Whoever doesn’t bear his own cross, and come after me, can’t be my disciple.

28 З ащото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да <я> доизкара?

For which of you, desiring to build a tower, doesn’t first sit down and count the cost, to see if he has enough to complete it?

29 Д а не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

Or perhaps, when he has laid a foundation, and is not able to finish, everyone who sees begins to mock him,

30 Т ози човек почна да гради, но не можа да доизкара.

saying, ‘This man began to build, and wasn’t able to finish.’

31 И ли кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет <хиляди>?

Or what king, as he goes to encounter another king in war, will not sit down first and consider whether he is able with ten thousand to meet him who comes against him with twenty thousand?

32 И наче, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

Or else, while the other is yet a great way off, he sends an envoy, and asks for conditions of peace.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

So therefore whoever of you who doesn’t renounce all that he has, he can’t be my disciple.

34 П рочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Salt is good, but if the salt becomes flat and tasteless, with what do you season it?

35 Т я не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.

It is fit neither for the soil nor for the manure pile. It is thrown out. He who has ears to hear, let him hear.”