1 Т огава шуахецът Валдад в отговор каза:
Then Bildad the Shuhite answered,
2 Д о кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат <като> силен вятър?
“How long will you speak these things? Shall the words of your mouth be a mighty wind?
3 Б ог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
Does God pervert justice? Or does the Almighty pervert righteousness?
4 А ко Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от {Еврейски: В ръката на.} беззаконието им;
If your children have sinned against him, He has delivered them into the hand of their disobedience.
5 А ко би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
If you want to seek God diligently, make your supplication to the Almighty.
6 Т огава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил <да работи> за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
If you were pure and upright, surely now he would awaken for you, and make the habitation of your righteousness prosperous.
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
Though your beginning was small, yet your latter end would greatly increase.
8 П онеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
“Please inquire of past generations. Find out about the learning of their fathers.
9 ( Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);
(For we are but of yesterday, and know nothing, because our days on earth are a shadow.)
10 Н е щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
Shall they not teach you, tell you, and utter words out of their heart?
11 Н икне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
“Can the papyrus grow up without mire? Can the rushes grow without water?
12 Д огде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка <друга> трева.
While it is yet in its greenness, not cut down, it withers before any other reed.
13 Т ака са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
So are the paths of all who forget God. The hope of the godless man shall perish,
14 Н адеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
Whose confidence shall break apart, Whose trust is a spider’s web.
15 Т ой ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
He shall lean on his house, but it shall not stand. He shall cling to it, but it shall not endure.
16 Т ой зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
He is green before the sun. His shoots go out along his garden.
17 К орените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните <като> дом;
His roots are wrapped around the rock pile. He sees the place of stones.
18 & lt;Но пак>, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава <мястото> ще се отрече от него, <казвайки:> Не съм те видял.
If he is destroyed from his place, then it shall deny him, saying, ‘I have not seen you.’
19 Е то, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
Behold, this is the joy of his way: out of the earth, others shall spring.
20 Е то, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
“Behold, God will not cast away a blameless man, neither will he uphold the evildoers.
21 В се пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
He will still fill your mouth with laughter, your lips with shouting.
22 О ния, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
Those who hate you shall be clothed with shame. The tent of the wicked shall be no more.”