1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Then Eliphaz the Temanite answered,

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

“If someone ventures to talk with you, will you be grieved? But who can withhold himself from speaking?

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Behold, you have instructed many, you have strengthened the weak hands.

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

Your words have supported him who was falling, You have made firm the feeble knees.

5 А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

But now it has come to you, and you faint. It touches you, and you are troubled.

6 В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Isn’t your piety your confidence? Isn’t the integrity of your ways your hope?

7 С помни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

“Remember, now, whoever perished, being innocent? Or where were the upright cut off?

8 Д о колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

According to what I have seen, those who plow iniquity, and sow trouble, reap the same.

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

By the breath of God they perish. By the blast of his anger are they consumed.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

The roaring of the lion, and the voice of the fierce lion, the teeth of the young lions, are broken.

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

The old lion perishes for lack of prey. The cubs of the lioness are scattered abroad.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

“Now a thing was secretly brought to me. My ear received a whisper of it.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

In thoughts from the visions of the night, when deep sleep falls on men,

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

fear came on me, and trembling, which made all my bones shake.

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

Then a spirit passed before my face. The hair of my flesh stood up.

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

It stood still, but I couldn’t discern its appearance. A form was before my eyes. Silence, then I heard a voice, saying,

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

‘Shall mortal man be more just than God? Shall a man be more pure than his Maker?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

Behold, he puts no trust in his servants. He charges his angels with error.

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

How much more, those who dwell in houses of clay, whose foundation is in the dust, who are crushed before the moth!

20 М ежду заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

Between morning and evening they are destroyed. They perish forever without any regarding it.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

Isn’t their tent cord plucked up within them? They die, and that without wisdom.’