1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Allora Elifaz di Teman rispose e disse:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

«Se provassimo a dirti una parola, ti darebbe fastidio? Ma chi potrebbe trattenere le parole?

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Tu ne hai ammaestrati molti, hai fortificato le mani stanche;

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

e le tue parole hanno rialzato chi stava cadendo, hai rafforzato le ginocchia vacillanti;

5 А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

e ora che il male piomba su di te, ti lasci abbattere; ora che è giunto fino a te, sei tutto smarrito.

6 В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Il tuo timor di Dio non ti dà fiducia, e l’integrità della tua vita non è la tua speranza?

7 С помни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

Ricorda: quale innocente perì mai? Dove furono mai distrutti gli uomini retti?

8 Д о колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Io per me ho visto che coloro che arano iniquità e seminano tormenti, ne mietono i frutti.

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

Al soffio di Dio essi periscono, dal vento della sua ira sono consumati.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

Spenta è la voce del ruggente, sono spezzati i denti dei leoncelli.

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

Perisce per mancanza di preda il forte leone, e restano dispersi i piccini della leonessa.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

«Una parola mi è furtivamente giunta, e il mio orecchio ne ha colto il lieve sussurro.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

Tra i pensieri delle visioni notturne, quando un sonno profondo cade sui mortali,

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

uno spavento mi prese, un tremore, che mi fece fremer tutte le ossa.

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

Uno spirito mi passò davanti e i peli mi si rizzarono addosso.

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

Si fermò, ma non riconobbi il suo sembiante; una figura mi stava davanti agli occhi e udii una voce sommessa che diceva:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

“Può il mortale essere giusto davanti a Dio? Può l’uomo essere puro davanti al suo Creatore?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

Ecco, Dio non si fida dei suoi servi e trova difetti nei suoi angeli;

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

quanto più in quelli che stanno in case d’argilla, che hanno per fondamento la polvere e sono schiacciati al pari delle tignole!

20 М ежду заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

Fra la mattina e la sera sono infranti; periscono per sempre, senza che nessuno se ne accorga.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

La corda della loro tenda è strappata, e muoiono senza possedere la saggezza”.