1 С лед утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

Cessato il tumulto, Paolo fece chiamare i discepoli e, dopo averli esortati, li salutò e partì per la Macedonia.

2 И като мина през ония места та увеща <учениците> с много думи, дойде в Гърция.

Attraversate quelle regioni, rivolgendo molte esortazioni ai discepoli, giunse in Grecia.

3 И като преседя <там> три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

Qui si trattenne tre mesi. Poi, dato che i Giudei avevano ordito un complotto contro di lui mentre stava per imbarcarsi per la Siria, decise di ritornare attraverso la Macedonia.

4 И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

Lo accompagnarono Sòpatro di Berea, figlio di Pirro, Aristarco e Secondo di Tessalonica, Gaio di Derba, Timoteo e, della provincia d’Asia, Tichico e Trofimo.

5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

Questi andarono avanti e ci aspettarono a Troas. Paolo a Troas

6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

Trascorsi i giorni degli Azzimi partimmo da Filippi e, dopo cinque giorni, li raggiungemmo a Troas, dove ci trattenemmo sette giorni.

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

Il primo giorno della settimana, mentre eravamo riuniti per spezzare il pane, Paolo, dovendo partire il giorno seguente, parlava ai discepoli, e prolungò il discorso fino a mezzanotte.

8 И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

Nella sala di sopra, dove eravamo riuniti, c’erano molte lampade;

9 И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

un giovane di nome Eutico, che stava seduto sul davanzale della finestra, fu colto da un sonno profondo, poiché Paolo tirava in lungo il suo dire; egli, sopraffatto dal sonno, precipitò giù dal terzo piano e venne raccolto morto.

10 Н о Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

Ma Paolo scese, si gettò su di lui e, abbracciatolo, disse: «Non vi turbate, perché la sua anima è in lui».

11 С лед това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва <пак> надълго до зори, и така тръгна.

Poi risalì, spezzò il pane e prese cibo; e dopo aver ragionato lungamente sino all’alba, partì.

12 А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

Il giovane fu ricondotto vivo, ed essi ne furono oltremodo consolati. Viaggio da Troas a Mileto

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

Quanto a noi, che eravamo partiti con la nave, facemmo vela per Asso, dove avevamo intenzione di prendere a bordo Paolo; perché egli aveva stabilito così, volendo fare quel tragitto a piedi.

14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

Quando ci raggiunse ad Asso, lo prendemmo con noi e arrivammo a Mitilene.

15 И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и на следващия ден дойдохме в Милит.

Di là, navigando, arrivammo il giorno dopo di fronte a Chio; il giorno seguente approdammo a Samo, e il giorno dopo giungemmo a Mileto.

16 З ащото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

Paolo aveva deciso di oltrepassare Efeso, per non perdere tempo in Asia; egli si affrettava per trovarsi a Gerusalemme, se gli fosse stato possibile, il giorno della Pentecoste. Discorso di Paolo agli anziani di Efeso

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

Da Mileto mandò a Efeso a chiamare gli anziani della chiesa.

18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

Quando giunsero da lui, disse loro: «Voi sapete in quale maniera, dal primo giorno che giunsi in Asia, mi sono sempre comportato con voi,

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

servendo il Signore con ogni umiltà e con lacrime, tra le prove venutemi dalle insidie dei Giudei;

20 к ак не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

e come non vi ho nascosto nessuna delle cose che vi erano utili, e ve le ho annunciate e insegnate in pubblico e nelle vostre case,

21 к ато проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

e ho avvertito solennemente Giudei e Greci di ravvedersi davanti a Dio e di credere nel Signore nostro Gesù.

22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

Ed ecco che ora, legato dallo Spirito, vado a Gerusalemme senza sapere le cose che là mi accadranno.

23 о свен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

So soltanto che lo Spirito Santo in ogni città mi attesta che mi attendono catene e tribolazioni.

24 Н о не се скъпя за живота <си>, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

Ma non faccio nessun conto della mia vita, come se mi fosse preziosa, pur di condurre a termine la mia corsa e il servizio affidatomi dal Signore Gesù, cioè di testimoniare del vangelo della grazia di Dio.

25 И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах <Божието> царство, няма вече да види лицето ми.

E ora, ecco, io so che voi tutti fra i quali sono passato predicando il regno non vedrete più la mia faccia.

26 З атова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

Perciò io vi dichiaro quest’oggi di essere puro del sangue di tutti;

27 з ащото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

perché non mi sono tirato indietro dall’annunciarvi tutto il consiglio di Dio.

28 В нимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

Badate a voi stessi e a tutto il gregge, in mezzo al quale lo Spirito Santo vi ha costituiti vescovi, per pascere la chiesa di Dio, che egli ha acquistata con il proprio sangue.

29 А з зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

Io so che dopo la mia partenza si introdurranno fra di voi lupi rapaci, i quali non risparmieranno il gregge;

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

e anche tra voi stessi sorgeranno uomini che insegneranno cose perverse per trascinarsi dietro i discepoli.

31 З атова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един <от вас>.

Perciò vegliate, ricordandovi che per tre anni, notte e giorno, non ho cessato di ammonire ciascuno con lacrime.

32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да <ви> назидава и да <ви> даде наследството между всичките осветени.

E ora vi affido a Dio e alla Parola della sua grazia, la quale può edificarvi e darvi l’eredità di tutti i santificati.

33 Н икому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.

Non ho desiderato né l’argento, né l’oro, né i vestiti di nessuno.

34 В ие сами знаете, че тия <мои> ръце послужиха за моите нужди и за <нуждите на> ония, които бяха с мене.

Voi stessi sapete che queste mani hanno provveduto ai bisogni miei e di coloro che erano con me.

35 В ъв всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава <човек>, отколкото да приема.

In ogni cosa vi ho mostrato che bisogna venire in aiuto ai deboli lavorando così, e ricordarsi delle parole del Signore Gesù, il quale disse egli stesso: “Vi è più gioia nel dare che nel ricevere”».

36 К ато изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

Quando ebbe dette queste cose, si pose in ginocchio e pregò con tutti loro.

37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

Tutti scoppiarono in un gran pianto; e si gettarono al collo di Paolo e lo baciarono,

38 н аскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

dolenti soprattutto perché aveva detto loro che non avrebbero più rivisto la sua faccia; e lo accompagnarono alla nave.