1 П ак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

Cominciamo forse di nuovo a raccomandare noi stessi? O abbiamo bisogno, come alcuni, di lettere di raccomandazione presso di voi o da voi?

2 В ие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

La nostra lettera siete voi, scritta nei nostri cuori, conosciuta e letta da tutti gli uomini;

3 и явявате се, че сте Христово писмо, <произлязло> чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

è noto che voi siete una lettera di Cristo, scritta mediante il nostro servizio, scritta non con inchiostro, ma con lo Spirito del Dio vivente; non su tavole di pietra, ma su tavole che sono cuori di carne.

4 Т акава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

Una simile fiducia noi l’abbiamo per mezzo di Cristo presso Dio.

5 Н е че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

Non già che siamo da noi stessi capaci di pensare qualcosa come se venisse da noi, ma la nostra capacità viene da Dio.

6 К ойто ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

Egli ci ha anche resi idonei a essere ministri di un nuovo patto, non di lettera ma di Spirito; perché la lettera uccide, ma lo Spirito vivifica.

7 Н о, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

Ora se il ministero della morte, scolpito in lettere su pietre, fu glorioso, al punto che i figli d’Israele non potevano fissare lo sguardo sul volto di Mosè a motivo della gloria, che pur svaniva, del volto di lui,

8 к ак не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

quanto più sarà glorioso il ministero dello Spirito?

9 З ащото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава.

Se infatti il ministero della condanna fu glorioso, molto più abbonda in gloria il ministero della giustizia.

10 ( И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

Anzi, quello che nel primo fu reso glorioso, non fu reso veramente glorioso, quando lo si confronti con la gloria tanto superiore del secondo;

11 З ащото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

infatti, se ciò che era transitorio fu circondato di gloria, molto più grande è la gloria di ciò che è duraturo.

12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

Avendo dunque una tale speranza, ci comportiamo con molta franchezza

13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

e non facciamo come Mosè, che si metteva un velo sul volto perché i figli d’Israele non fissassero lo sguardo sulla fine di ciò che era transitorio.

14 Н о техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа.

Ma le loro menti furono rese ottuse; infatti, sino al giorno d’oggi, quando leggono l’antico patto, lo stesso velo rimane senza essere rimosso, perché è in Cristo che esso è abolito.

15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,

Ma fino a oggi, quando si legge Mosè, un velo rimane steso sul loro cuore;

16 н о когато <Израил> се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

però, quando si saranno convertiti al Signore, il velo sarà rimosso.

17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, <там> е свобода,

Ora, il Signore è lo Spirito; e dove c’è lo Spirito del Signore c’è libertà.

18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

E noi tutti, a viso scoperto, contemplando come in uno specchio la gloria del Signore, siamo trasformati nella sua stessa immagine, di gloria in gloria, secondo l’azione del Signore, che è lo Spirito.