1 Т огава Господ рече на Моисея: Влез у Фараона и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да ми послужат.

Allora il Signore disse a Mosè: «Va’ dal faraone e digli: “Così dice il Signore, il Dio degli Ebrei: ‘Lascia andare il mio popolo, perché mi serva.

2 З ащото, ако откажеш да ги пуснеш, и ако още ги държиш,

Se tu rifiuti di lasciarlo andare e lo trattieni ancora,

3 е то, Господната ръка ще падне на добитъка ти, който е по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата и на овците, с твърде тежък мор.

la mano del Signore sarà sul tuo bestiame che è nei campi, sui cavalli, sugli asini, sui cammelli, sui buoi e sulle pecore; ci sarà una tremenda mortalità.

4 И Господ ще постави преграда между Израилевия добитък и египетския добитък; от всичкия добитък на израилтяните нищо няма да умре.

Però il Signore farà distinzione tra il bestiame d’Israele e il bestiame d’Egitto; nulla morirà di tutto quello che appartiene ai figli d’Israele’”».

5 И Господ определи срок, като рече: Утре Господ ще стори това на земята.

Il Signore fissò un termine, dicendo: «Domani il Signore farà questo nel paese».

6 Н а другия ден Господ стори това; всичкият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря.

L’indomani il Signore lo fece e tutto il bestiame d’Egitto morì; ma del bestiame dei figli d’Israele non morì neppure un capo.

7 И Фараон прати <да видят>, и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараона бе упорито, и той не пусна людете.

Il faraone mandò a vedere, ed ecco che neppure un capo del bestiame degli Israeliti era morto. Ma il cuore del faraone rimase ostinato ed egli non lasciò andare il popolo. Ulceri sulle persone e sugli animali

8 Т огава Господ каза на Моисея и Аарона: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека я пръсне Моисей към небето пред Фараона;

Il Signore disse a Mosè e ad Aaronne: «Prendete delle manciate di fuliggine di fornace e Mosè la getti verso il cielo, sotto gli occhi del faraone.

9 и <пепелта> ще стане прах по цялата Египетска земя, и ще причини на човеците и на животните възпаление с гнойни цирки, по цялата Египетска земя.

Essa diventerà una polvere che coprirà tutto il paese d’Egitto e produrrà ulceri che si trasformeranno in pustole sulle persone e sugli animali in tutto il paese d’Egitto».

10 И като взеха пепел от пещ и застанаха пред Фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни цирки на човеците и на животните.

Essi presero dunque della fuliggine di fornace e si presentarono al faraone; Mosè la gettò verso il cielo ed essa produsse ulceri che si trasformarono in pustole sulle persone e sugli animali.

11 И магьосниците не можаха да стоят пред Моисея поради възпалението; защото възпалението беше на магьосниците, <както> и на всичките египтяни.

I maghi non poterono presentarsi davanti a Mosè, a causa delle ulceri, perché le ulceri erano sui maghi come su tutti gli Egiziani.

12 Н о Господ закорави сърцето на Фараона, та не ги послуша, според както Господ беше говорил на Моисея.

Ma il Signore indurì il cuore del faraone e questi non diede ascolto a Mosè e ad Aaronne, come il Signore aveva detto a Mosè. La grandine e il fuoco

13 С лед това Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона, и речи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

Poi il Signore disse a Mosè: «Àlzati di buon mattino, presentati al faraone e digli: “Così dice il Signore, il Dio degli Ebrei: ‘Lascia andare il mio popolo, perché mi serva;

14 З ащото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

poiché questa volta manderò tutte le mie piaghe sul tuo cuore, sui tuoi servitori e sul tuo popolo, affinché tu sappia che nessuno è come me su tutta la terra.

15 П онеже сега можех да дигна ръката Си и да поразя тебе и людете ти с мор, и ти би бил изтребен от земята,

Perché se io avessi steso la mia mano e avessi percosso di peste te e il tuo popolo, tu saresti stato sterminato dalla terra.

16 а ко не беше, че нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

Invece io ti ho lasciato vivere per questo: per mostrarti la mia potenza e perché il mio nome sia proclamato su tutta la terra.

17 О ще ли се надигаш против людете Ми та не ги пускаш?

Ti opponi ancora al mio popolo per non lasciarlo andare?

18 Е то, утре около тоя час ще наваля много тежък град, небивал в Египет, откак се е основал, дори до днес.

Ecco, domani verso quest’ora, io farò cadere una grandine così forte che non ce ne fu mai di simile in Egitto, dal giorno della sua fondazione, fino ad oggi.

19 С ега, прочее, прати да приберат скоро добитъка ти и всичко що имаш по полето; <защото> града ще падне на всеки човек и всяко животно, що се намери на полето и не се прибере в къщи; и те ще измрат.

Or dunque, fa’ mettere al riparo il tuo bestiame e tutto quello che hai nei campi. La grandine cadrà su tutta la gente, su tutti gli animali che si troveranno nei campi e che non saranno stati raccolti in casa, ed essi moriranno’”».

20 П рочее, който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си и добитъка си;

Tra i servitori del faraone, quelli che temettero la parola del Signore fecero rifugiare nelle case i loro servi e il loro bestiame,

21 а който не даде внимание на казаното от Господа, остави слугите си и добитъка си по полето.

ma quelli che non tennero conto della parola del Signore lasciarono i loro servi e il loro bestiame nei campi.

22 Т огава Господ каза на Моисея: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по човеците, по животните и по всяка трева на полето из цялата Египетска земя.

Il Signore disse a Mosè: «Stendi la tua mano verso il cielo e cada grandine su tutto il paese d’Egitto, sulla gente, sugli animali e sopra ogni erba dei campi, nel paese d’Egitto».

23 И Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спущаше по земята; Господ наваля град по Египетската земя.

Mosè stese il suo bastone verso il cielo e il Signore mandò tuoni e grandine, e un fuoco si avventò sulla terra; il Signore fece piovere grandine sul paese d’Egitto.

24 Т ака имаше град, и огън размесен с града, <град> много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откак е заживял там народ.

Così ci fu grandine e il fuoco guizzava continuamente in mezzo alla grandine; la grandine fu così forte, come non ce n’era stata di simile in tutto il paese d’Egitto, da quando era diventato nazione.

25 В цялата Египетска земя градът изби всичко що имаше по полето, и човек и животно; градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето.

La grandine percosse, in tutto il paese d’Egitto, tutto quello che era nei campi: uomini e bestie; la grandine percosse ogni erba dei campi e fracassò ogni albero della campagna.

26 С амо в Гесенската земя, гдето бяха израилтяните, не удари град.

Solamente nella terra di Goscen, dov’erano i figli d’Israele, non cadde grandine.

27 Т огава Фараон изпрати да повикат Моисея и Аарона и рече им: Тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и людете ми сме нечестиви.

Allora il faraone mandò a chiamare Mosè e Aaronne e disse loro: «Questa volta io ho peccato; il Signore è giusto, mentre io e il mio popolo siamo colpevoli.

28 П омолете се Господу: защото стига толкова от тия ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна, и няма вече да останете.

Pregate il Signore perché cessino questi grandi tuoni e la grandine. Io vi lascerò andare e non sarete più trattenuti».

29 А Моисей му каза: Щом изляза от града ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен.

Mosè gli disse: «Quando uscirò dalla città, tenderò le mani verso il Signore; i tuoni cesseranno e non ci sarà più grandine, affinché tu sappia che la terra è del Signore.

30 О баче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога.

Ma quanto a te e ai tuoi servitori io so che ancora non temerete Dio il Signore ».

31 ( Ленът и ечемикът бидоха изпобити, защото ечемикът беше на класове, и ленът връзваше семе;

Ora il lino e l’orzo erano stati colpiti, perché l’orzo era in spiga e il lino in fiore;

32 н о пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни).

ma il grano e la spelta non furono colpiti, perché tardivi.

33 И тъй, Моисей излезе отпред Фараона извън града и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

Mosè dunque, lasciato il faraone, uscì dalla città, tese le mani verso il Signore e i tuoni e la grandine cessarono e non cadde più pioggia sulla terra.

34 Н о като видя Фараон, че престанаха дъждът и градът и гръмовете, той продължаваше да греши, и закорави сърцето си, той и слугите му.

Quando il faraone vide che la pioggia, la grandine e i tuoni erano cessati, continuò a peccare, si ostinò in cuor suo, lui e i suoi servitori.

35 С ърцето на Фараона се закорави, и той не пусна израилтяните, според както Господ бе говорил чрез Моисея.

Il cuore del faraone si indurì ed egli non lasciò andare i figli d’Israele, come il Signore aveva detto per bocca di Mosè.