1 П ак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

Are we starting to commend ourselves again? Or we do not, like some, need written credentials or letters of recommendation to you or from you, ?

2 В ие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

you yourselves are our letter of recommendation (our credentials), written in your hearts, to be known (perceived, recognized) and read by everybody.

3 и явявате се, че сте Христово писмо, <произлязло> чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

You show and make obvious that you are a letter from Christ delivered by us, not written with ink but with Spirit of living God, not on tablets of stone but on tablets of human hearts.

4 Т акава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

Such is the reliance and confidence that we have through Christ toward and with reference to God.

5 Н е че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

Not that we are fit (qualified and sufficient in ability) of ourselves to form personal judgments or to claim or count anything as coming from us, but our power and ability and sufficiency are from God.

6 К ойто ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

Who has qualified us as ministers and dispensers of a new covenant, not of the letter (of legally written code) but of the Spirit; for the code kills, but the Spirit makes alive.

7 Н о, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

Now if the dispensation of death engraved in letters on stone, was inaugurated with such glory and splendor that the Israelites were not able to look steadily at the face of Moses because of its brilliance, that was to fade and pass away,

8 к ак не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

Why should not the dispensation of the Spirit '> ministry whose task it is to cause men to obtain and be governed by the Holy Spirit] be attended with much greater and more splendid glory?

9 З ащото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава.

For if the service that condemns had glory, how infinitely more abounding in splendor and glory must be the service that makes righteous!

10 ( И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

Indeed, in view of this fact, what once had splendor '> the glory of the Law in the face of Moses] has come to have no splendor at all, because of the overwhelming glory that exceeds and excels it '> the glory of the Gospel in the face of Jesus Christ].

11 З ащото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

For if that which was but passing and fading away came with splendor, how much more must that which remains and is permanent abide in glory and splendor!

12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

Since we have such hope (such joyful and confident expectation), we speak very freely and openly and fearlessly.

13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

Nor like Moses, who put a veil over his face so that the Israelites might not gaze upon the finish of the vanishing.

14 Н о техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа.

In fact, their minds were grown hard and calloused; for until this present day, when the Old Testament (the old covenant) is being read, that same veil still lies, not being lifted that in Christ it is made void and done away.

15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,

Yes, down to this day whenever Moses is read, a veil lies upon their minds and hearts.

16 н о когато <Израил> се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

But whenever a person turns to the Lord, the veil is stripped off and taken away.

17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, <там> е свобода,

Now the Lord is the Spirit, and where the Spirit of the Lord is, there is liberty (emancipation from bondage, freedom).

18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

And all of us, as with unveiled face, continued to behold as in a mirror the glory of the Lord, are constantly being transfigured into His very own image in ever increasing splendor and from one degree of glory to another; from the Lord the Spirit.