1 И след известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си с едно яре и рече: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща й не го остави да влезе.

But some days later, in the time of wheat harvest, Samson went to visit his wife, taking along a kid; and he said, I will go unto my wife in the inner chamber. But her father would not allow him to go in.

2 И баща й каза: Наистина аз си рекох, че ти съвсем си я намразил; затова я дадох на другаря ти. По-малката й сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея, моля, вместо другата.

And her father said, I truly thought you utterly hated her, so I gave her to your companion. Is her younger sister not fairer than she? Take her, I pray you, instead.

3 А Самсон им каза: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците като им сторя и аз зло.

And Samson said of them, This time shall I be blameless as regards the Philistines, though I do them evil.

4 И тъй, Самсон отиде та хвана триста лисици, и, като взе главни, обърна опашка към опашка, и тури по една главня в средата между двете опашки.

So Samson went and caught 300 foxes or jackals and took torches and turning the foxes tail to tail, he put a torch between each pair of tails.

5 И като запали главните, пусна <лисиците> по сеитбите на филистимците и изгори копните и непожънатите класове, тоже и маслините.

And when he had set the torches ablaze, he let the foxes go into the standing grain of the Philistines, and he burned up the shocks and the standing grain, along with the olive orchards.

6 Т огава филистимците рекоха: Кой стори това? И думаха: Самсон зетът на тамнатеца, за гдето този взе жена му та я даде на другаря му. Затова, филистимците дойдоха та изгориха нея и баща й с огън.

Then the Philistines said, Who has done this? And they were told, Samson, the son-in-law of the Timnite, because he has taken his wife and has given her to his companion. And the Philistines came up and burned her and her father with fire.

7 А Самсон им каза: Щом правите така, аз ще си отмъстя на вас, и само тогава ще престана.

And Samson said to them, If this is the way you act, surely I will take revenge on you, and after that I will quit.

8 И порази ги с голямо клане на длъж и на шир; {Еврейски: в пищял и в бедро.} тогава слезе та седна в разцепа на скалата Итам.

And he smote them hip and thigh, a great slaughter; and he went down and dwelt in the cleft of the rock of Etam.

9 Т огава филистимците възлязоха та разположиха стан в Юда и се разпростряха в Лехий.

Then the Philistines came up and encamped in Judah and spread themselves in Lehi.

10 И юдейците им рекоха: Защо сте дошли против нас? И те казаха: Дойдохме да вържем Самсона, за да му направим както направи и той на нас.

And the men of Judah said, Why have you come up against us? And they answered, We have come up to bind Samson, to do to him as he has done to us.

11 З атова, три хиляди мъже от Юда слязоха в разцепа на скалата Итам, та рекоха на Самсона: Не знаеш ли, че филистимците ни станаха господари? Що е, прочее, това, което ти си ни сторил? А той им рече: Както ми сториха те, така им сторих и аз.

Then 3, 000 men of Judah went down to the cleft of the rock Etam and said to Samson, Have you not known that the Philistines are rulers over us? What is this that you have done to us? He said to them, As they did to me, so have I done to them.

12 А те му рекоха: Ние сме слезли да те вържем, за да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че вие няма сами да ме нападнете.

And they said to him, We have come down to bind you, that we may deliver you into the hands of the Philistines. And Samson said to them, Swear to me that you will not fall upon me yourselves.

13 А те приказваха с него и рекоха: Не, само ще те вържем и ще те предадем в ръката им; но да те убием, това никак няма да направим. И тъй, вързаха го с две нови въжета и го изведоха от скалата.

And they said to him, No, we will bind you fast and give you into their hand; but surely we will not kill you. So they bound him with two new ropes and brought him up from the rock.

14 К огато дойде в Лехий, филистимците го посрещнаха с възклицание. А Господният Дух дойде със сила на него; и въжетата, които бяха на мишците му, станаха като лен прегорен с огън, и връзките му <като че ли> се разтопиха от ръцете му.

And when he came to Lehi, the Philistines came shouting to meet him. And the Spirit of the Lord came mightily upon, and the ropes on his arms became as flax that had caught fire, and his bonds melted off his hands.

15 И като намери оселова челюст още прясна, простря ръката си та я взе и уби с нея хиляда мъже.

And he found a still moist jawbone of a donkey and reached out and took it and slew 1, 000 men with it.

16 Т огава рече Самсон: - С оселова челюст купове, купове, С оселова челюст убих хиляда мъже.

And Samson said, With the jawbone of a donkey, heaps upon heaps, with the jawbone of a donkey I have slain 1, 000 men!

17 И като престана да говори, хвърли челюстта от ръката си, от което се нарече онова място Рамат-лехий. {Т.е., Хвърлянето, <или> Хълма на челюстта.}

And when he stopped speaking, he cast the jawbone from his hand; and that place was called Ramath-lehi.

18 А подире той ожадня премного; и извика към Господа, казвайки: Ти даде чрез ръката на слугата Си това голямо избавление; а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на необрязаните?

Samson was very thirsty, and he prayed to the Lord and said, You have given this great deliverance by the hand of Your servant, and now shall I die of thirst and fall into the hands of the uncircumcised?

19 Н о Бог разцепи трапа, който е в Лехий, и вода излезе из него; и като пи, духът му се съвзе, и той се съживи; затова, нарече <мястото>, което е в Лехий, Енакоре {Т.е., Извора на викащия.}, <както се нарича и> до днес.

And God split open the hollow place that was at Lehi, and water came out of it. And when he drank, his spirit returned and he revived. Therefore the name of it was called En-hakkore, which is at Lehi to this day.

20 И той съди Израиля във времето на филистимското <господаруване> двадесет години.

And judged (defended) Israel in the days of the Philistines twenty years.