1 И Господното слово дойде втори път към Иона и рече:

And the word of the Lord came to Jonah the second time, saying,

2 С тани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам.

Arise, go to Nineveh, that great city, and preach and cry out to it the preaching that I tell you.

3 И тъй, Иона стана и отиде в Ниневия според Господното слово. А Ниневия бе твърде голям град, <който изискваше> три дни за да се обходи.

So Jonah arose and went to Nineveh according to the word of the Lord. Now Nineveh was an exceedingly great city of three days’ journey.

4 И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.

And Jonah began to enter into the city a day’s journey, and he cried, Yet forty days and Nineveh shall be overthrown!

5 И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния;

So the people of Nineveh believed in God and proclaimed a fast and put on sackcloth, from the greatest of them even to the least of them.

6 п онеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел.

For word came to the king of Nineveh, and he arose from his throne and he laid his robe aside, covered himself with sackcloth, and sat in ashes.

7 И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;

And he made proclamation and published through Nineveh, By the decree of the king and his nobles: Let neither man nor beast, herd nor flock, taste anything; let them not feed nor drink water.

8 н о човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.

But let man and beast be covered with sackcloth and let them cry mightily to God. Yes, let every one turn from his evil way and from the violence that is in his hands.

9 К ой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем?

Who can tell, God may turn and revoke His sentence against us, and turn away from His fierce anger so that we perish not.

10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.

And God saw their works, that they turned from their evil way; and God revoked His evil that He had said that He would do to them and He did not do it.