1 С лед това, Авимелех, Еровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си, та говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече:

Now Abimelech son of Jerubbaal (Gideon) went to Shechem to his mother’s kinsmen and said to them and to the whole clan of his mother’s family,

2 К ажете, моля, на всеослушание пред всичките сихемски мъже; Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всичките Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът.

Say, I pray you, in the hearing of all the men of Shechem, Which is better for you: that all seventy of the sons of Jerubbaal reign over you, or that one man rule over you? Remember also that I am your bone and your flesh.

3 Б ратята, прочее, на майка му изказаха всички тия думи за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелеха, защото рекоха: Той ни е брат.

And his mother’s kinsmen spoke all these words concerning him in the hearing of all the men of Shechem, and their hearts inclined to follow Abimelech, for they said, He is our brother.

4 И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Ваалверита; и с тях Авимелех нае едни никакви и развалени мъже, които вървяха подир него.

And they gave him seventy pieces of silver out of the house of Baal-berith, with which Abimelech hired worthless and foolhardy men who followed him.

5 И , като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си Еровааловите синове, седемдесет души; само че най-младият Ероваалов син, Иотам, оцеля, защото се скри.

And he went to his father’s house at Ophrah and slew his brothers the sons of Jerubbaal, seventy men, on one stone. But Jotham, the youngest son of Jerubbaal, was left, for he hid himself.

6 Т огава всичките сихемски мъже и целият дом Милов се събраха, и отивайки, поставиха Авимелеха цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем.

And all the men of Shechem gathered together and all of Beth-millo, and they went and made Abimelech king by the oak (terebinth) of the pillar at Shechem.

7 А когато се извести това на Иотама, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог:

When it was told to Jotham, he went and stood at the top of Mount Gerizim and shouted to them, Hear me, men of Shechem, that God may hear you.

8 е днъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на маслината: Царувай над нас.

One time the trees went forth to anoint a king over them, and they said to the olive tree, Reign over us.

9 Н о маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам {Т.е., да началствувам.} над дърветата?

But the olive tree said to them, Should I leave my fatness, by which God and man are honored, and go to wave over the trees?

10 Т огава дърветата рекли на смокинята: Дойди ти и царувай над нас.

Then the trees said to the fig tree, You come and reign over us.

11 Н о смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод, та да ида да се развявам над дърветата?

But the fig tree said to them, Should I leave my sweetness and my good fruit and go to wave over the trees?

12 П осле дърветата рекли на лозата: Дойди ти та царувай над нас.

Then the trees said to the vine (grapevine), You come and reign over us.

13 Н о лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и човеците, та да ида да се развявам над дърветата?

And the vine (grapevine) replied, Should I leave my new wine, which rejoices God and man, and go to wave over the trees?

14 С етне всичките дървета рекли на тръна: Дойди ти, та царувай над нас.

Then all the trees said to the bramble, You come and reign over us.

15 А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри.

And the bramble said to the trees, If in good faith you are anointing me king over you, then come and take refuge in my shade; but if not, let fire come out of the bramble and devour the cedars of Lebanon.

16 С ега, прочее, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелеха цар, и ако сте се обходили добре с Ероваала и с дома му, и ако сте му сторили, според както <извършеното от> ръцете му заслужава, -

Now therefore, if you acted sincerely and honorably when you made Abimelech king, and if you have dealt well with Jerubbaal and his house and have done to him as his deeds deserved—

17 ( защото баща ми воюва за вас и тури в опасност живота си та ви избави от ръката на Мадиама;

For my father fought for you, jeopardized his life, and rescued you from the hand of Midian;

18 а днес сте въстанали против бащиния ми дом, и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелеха, син на слугинята му, цар на сихемските мъже, защото ви е брат), -

And you have risen up against my father’s house this day and have slain his sons, seventy men, on one stone and have made Abimelech, son of his maidservant, king over the people of Shechem because he is your kinsman—

19 а ко, прочее, днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваала и дома му, то радвайте се на Авимелеха, па нека се радва и той на вас!

If you then have acted sincerely and honorably with Jerubbaal and his house this day, then rejoice in Abimelech, and let him also rejoice in you;

20 Н о ако не, нека излезе огън из Авимелеха и изпояде сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън из сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха!

But if not, let fire come out from Abimelech and devour the people of Shechem and Beth-millo, and let fire come out from the people of Shechem and Beth-millo and devour Abimelech.

21 Т огава Иотам се спусна и побягна, и като отиде във Вир, живееше там, поради страха от брата си Авимелеха.

And Jotham ran away and fled, and went to Beer and dwelt there for fear of Abimelech his brother.

22 И Авимелех началствува над Израиля три години.

Abimelech reigned three years over Israel.

23 А Бог прати злобен дух между Авимелеха и сихемските мъже, та сихемските мъже измениха на Авимелеха,

And God sent an evil spirit between Abimelech and the men of Shechem, and the men of Shechem dealt treacherously with Abimelech,

24 з а да дойде <наказание> за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелеха брата им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им <върху него> и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.

That the violence done to the seventy sons of Jerubbaal might come, and that their blood might be laid upon Abimelech their brother, who slew them, and upon the men of Shechem, who strengthened his hands to slay his brothers.

25 С ихемските мъже, прочее, поставиха засади против него по върховете на хълмовете, та обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелеха.

And the men of Shechem set men in ambush against on the mountaintops, and they robbed all who passed by them along that way; and it was told to Abimelech.

26 В това време дойде Гаал, Еведовият син и братята му, та заминаха в Сихем; и сихемските мъже се довериха на него.

And Gaal son of Ebed came with his kinsmen and moved into Shechem, and the men of Shechem put confidence in him.

27 И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха <гроздето> и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха.

And they went out into the field, gathered their vineyard fruits and trod them, and held a festival; and going into the house of their god, they ate and drank and cursed Abimelech.

28 Т огава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? и не е ли Зевул настойника му? Слугувайте на мъжете на Сихемовия баща Емора; а нему защо да слугуваме ние?

Gaal son of Ebed said, Who is Abimelech, and who are we of Shechem, that we should serve him? Were not the son of Jerubbaal and Zebul, his officer, servants of the men of Hamor the father and founder of Shechem? Then why should we serve him?

29 Д ано бяха тия люде под моята ръка! тогава аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Увеличи войската си и излез!

Would that this people were under my hand! Then would I remove Abimelech and say to him, Increase your army and come out.

30 И когато чу Зевул, управителят на града, думите на Гаала, Еведовия син, гневът му пламна.

When Zebul the city’s mayor heard the words of Gaal son of Ebed, his anger was kindled.

31 И прати тайно вестители до Авимелеха да кажат: Ето, Гаал Еведовият син и братята му са дошли в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе.

And he sent messengers to Abimelech slyly, saying, Behold, Gaal son of Ebed and his kinsmen have come to Shechem; and behold, they stir up the city to rise against you.

32 З атова, стани през нощта, ти и людете, които са с тебе, та постави засади по полето.

Now therefore, rise up by night, you and the men with you, and lie in wait in the field.

33 И на утринта, щом изгрее слънцето, стани рано и спусни се върху града; и, ето, когато <Гаал> и людете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи каквото ти дойде отръка.

Then in the morning, as soon as the sun is up, rise early and set upon the city; and when Gaal and the men with him come out against you, do to them as opportunity permits.

34 И тъй, през нощта Авимелех стана и всичките люде, които бяха с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

And Abimelech rose up by night, and all the men with him, and they laid in wait against Shechem in four companies.

35 И Гаал, Еведовият син, излезе та застана във входа на градската порта; и Авимелех и людете, които бяха с него, станаха от засадата.

And Gaal son of Ebed came out and stood in the entrance of the city’s gate. Then Abimelech and the men with him rose up from ambush.

36 А когато видя людете, Гаал рече на Зевула: Ето, люде слизат от върховете на хълмовете. А Зевул му каза: Сянката на хълмовете ти се вижда като човеци.

When Gaal saw the men, he said to Zebul, Look, men are coming down from the mountaintops! Zebul said to him, The shadow of the mountains looks to you like men.

37 П ак Гаал проговори, казвайки: Виж, люде слизат посред местността и една дружина иде покрай дъба Маоненим.

And Gaal spoke again and said, See, men are coming down from the center of the land, and one company is coming from the direction of the oak of Meonenim.

38 Т огава Зевул му каза: Где е сега хвалението {Еврейски: Где са сега устата ти.} ти, Гдето рече: Кой е Авимелех та да му слугуваме? Не са ли тия людете, които ти презираше? Излез, прочее, сега, та се бий с тях.

Then said Zebul to Gaal, Where is your mouth now, you who said, Who is Abimelech, that we should serve him? Are not these the men whom you have despised? Go out now and fight with them.

39 Т огава Гаал излезе на чело на сихемските мъже, та се би с Авимелеха.

And Gaal went out ahead of the men of Shechem and fought with Abimelech.

40 И Авимелех го погна; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до върха на портата.

And Abimelech chased him, and he fled before him; and many fell wounded—even to the entrance of the gate.

41 И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем.

And Abimelech lodged at Arumah, and Zebul thrust out Gaal and his kinsmen so that they could not live in Shechem.

42 А на утринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелеха.

The next day the men went out into the fields, and Abimelech was told.

43 Т огава той взе людете <си> та ги раздели на три дружини, и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизаха из града, стана против тях та ги порази.

He took his men and divided them into three companies and laid in wait in the field; and he looked and behold, the people were coming out of the city. And he rose up against them and smote them.

44 И Авимелех и дружината, която беше с него, се спуснаха и застанаха във входа на градската порта, а двете дружини се хвърляха върху всичките, които бяха по полето та ги порази.

And Abimelech and the company with him rushed forward and stood in the entrance of the city’s gate, while the two other companies rushed upon all who were in the field and slew them.

45 И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града и изби людете, които бяха в него, разори града и посея го със сол.

And Abimelech fought against the city all that day. He took the city and slew the people who were in it. He demolished the city and sowed it with salt.

46 А всичките мъже на сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верита.

And when all the men of the Tower of Shechem heard of it, they entered the stronghold of the house of El-berith.

47 И извести се на Авимелеха, че всичките мъже от сихемската кула се били събрали.

Abimelech was told that all the people of the Tower of Shechem were gathered together.

48 Т огава Авимелех се качи на гората Салмон, той и всичките люде, които бяха с него; и Авимелех взе брадвата в ръка та отсече клон от едно дърво, дигна го, и като го тури на рамото си, каза на людете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.

And Abimelech went up to Mount Zalmon, he and all the men with him; and Abimelech took an ax in his hand and cut down a bundle of brush, picked it up, and laid it on his shoulder. And he said to the men with him, What you have seen me do, make haste to do also.

49 И така, всичките люде отсякоха, всеки клона си, и като отидоха подир Авимелеха натрупаха ги на укреплението, и, като бяха човеците вътре, запалиха укреплението, тъй щото и всичките мъже от сихемската кула умряха, около хиляда мъже и жени.

So each of the men cut down his bundle and following Abimelech put it against the stronghold and set on fire over the people in it, so that all the people of the Tower of Shechem also died, about 1, 000 men and women.

50 С лед това Авимелех отиде в Тевес та разположи стан против Тевес и го превзе.

Then Abimelech went to Thebez and encamped against Thebez and took it.

51 Н о всред града имаше яка кула, гдето прибягнаха всичките мъже и жени, и всичките градски жители, та се затвориха, и качиха се на покрива на кулата.

But there was a strong tower in the city, and all the people of the city—men and women—fled to it, shut themselves in, and went to the roof of the tower.

52 Н о Авимелех, като стигна до кулата, би се против нея, и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.

And Abimelech came to the tower and fought against it and drew near the door of the tower to burn it with fire.

53 Т огава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава та му строши черепа.

But a certain woman cast an upper millstone upon Abimelech’s head and broke his skull.

54 И той бърже извика към момъка, оръженосеца си, и му каза: Изтегли меча си та ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И момъкът му го прободе, та умря.

Then he called hastily to the young man, his armor-bearer, and said to him, Draw your sword and slay me, so that men may not say of me, A woman slew him. And his young man thrust him through, and he died.

55 И Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.

And when the men of Israel saw that Abimelech was dead, they departed each man to his home.

56 Т ака Бог въздаде на Авимелеха злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

Thus God repaid the wickedness of Abimelech which he had done to his father by slaying his seventy brothers;

57 Т оже Бог въздаде на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклетията, <произнесена> от Иотама Еровааловия син.

And all the wickedness of the men of Shechem God repaid upon their heads and caused to come upon them the curse of Jotham son of Jerubbaal.