1 А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив.

Now Moses kept the flock of Jethro his father-in-law, the priest of Midian; and he led the flock to the back or west side of the wilderness and came to Horeb or Sinai, the mountain of God.

2 И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и <Моисей> погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше.

The Angel of the Lord appeared to him in a flame of fire out of the midst of a bush; and he looked, and behold, the bush burned with fire, yet was not consumed.

3 И Моисей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря.

And Moses said, I will now turn aside and see this great sight, why the bush is not burned.

4 А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И той каза: Ето ме.

And when the Lord saw that he turned aside to see, God called to him out of the midst of the bush and said, Moses, Moses! And he said, Here am I.

5 И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

God said, Do not come near; put your shoes off your feet, for the place on which you stand is holy ground.

6 Р ече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.

Also He said, I am the God of your father, the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob. And Moses hid his face, for he was afraid to look at God.

7 И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им.

And the Lord said, I have surely seen the affliction of My people who are in Egypt, and have heard their cry because of their taskmasters and oppressors; for I know their sorrows and sufferings and trials.

8 И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците.

And I have come down to deliver them out of the hand and power of the Egyptians and to bring them up out of that land to a land good and large, a land flowing with milk and honey —to the place of the Canaanite, the Hittite, the Amorite, the Perizzite, the Hivite, and the Jebusite.

9 И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните.

Now behold, the cry of the Israelites has come to Me, and I have also seen how the Egyptians oppress them.

10 Е ла, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет.

Come now therefore, and I will send you to Pharaoh, that you may bring forth My people, the Israelites, out of Egypt.

11 А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет?

And Moses said to God, Who am I, that I should go to Pharaoh and bring the Israelites out of Egypt?

12 Р ече му <Бог:> Аз непременно ще бъда с тебе, и ето ти знака, че Аз те изпратих; когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина.

God said, I will surely be with you; and this shall be the sign to you that I have sent you: when you have brought the people out of Egypt, you shall serve God on this mountain.

13 А Моисей рече Богу: Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? що да им кажа?

And Moses said to God, Behold, when I come to the Israelites and say to them, The God of your fathers has sent me to you, and they say to me, What is His name? What shall I say to them?

14 И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас.

And God said to Moses, I Am Who I Am and What I Am, and I Will Be What I Will Be; and He said, You shall say this to the Israelites: I Am has sent me to you!

15 П ри това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род.

God said also to Moses, This shall you say to the Israelites: The Lord, the God of your fathers, of Abraham, of Isaac, and of Jacob, has sent me to you! This is My name forever, and by this name I am to be remembered to all generations.

16 И ди, събери Израилевите старейшини и кажи им: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, ми се яви и рече: Наистина ви посетих и <видях> онова, което ви правят в Египет;

Go, gather the elders of Israel together, and say to them, The Lord God of your fathers, the God of Abraham, of Isaac, and of Jacob, appeared to me, saying, I have surely visited you and seen that which is done to you in Egypt;

17 и рече: Отсред страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетейците, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на евусейците, в земя гдето текат мляко и мед.

And I have declared that I will bring you up out of the affliction of Egypt to the land of the Canaanite, the Hittite, the Amorite, the Perizzite, the Hivite, and the Jebusite, to a land flowing with milk and honey.

18 И те ще послушат думите ти; и ще отидеш ти с Израилевите старейшини, при египетския цар, и ще му речете: Иеова, Бог на евреите, ни срещна; и тъй, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог.

And shall believe and obey your voice; and you shall go, you and the elders of Israel, to the king of Egypt and you shall say to him, The Lord, the God of the Hebrews, has met with us; and now let us go, we beseech you, three days’ journey into the wilderness, that we may sacrifice to the Lord our God.

19 Н о зная аз, че египетският цар не ще ви остави да отидете, нито <даже> под силна ръка.

And I know that the king of Egypt will not let you go, no, not by a mighty hand.

20 А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всичките Мои чудеса, които ще направя всред него; подир това той ще ви пусне.

So I will stretch out My hand and smite Egypt with all My wonders which I will do in it; and after that he will let you go.

21 И ще дам на тия люде благоволението на египтяните, та, когато тръгнете, няма да отидете празни;

And I will give this people favor and respect in the sight of the Egyptians; and it shall be that when you go, you shall not go empty-handed.

22 н о всяка жена ще поиска от съседката си и от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете си и дъщерите си, и ще оберете египтяните.

But every woman shall solicit of her neighbor and of her that may be residing at her house jewels and articles of silver and gold, and garments, which you shall put on your sons and daughters; and you shall strip the Egyptians.