1 А в осемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, Иорам Ахаавовият син се възцари над Израиля в Самария; и царува дванадесет години.

Joram son of Ahab began to reign over Israel in Samaria in the eighteenth year of Jehoshaphat king of Judah, and reigned twelve years.

2 Т ой върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото дигна Вааловия кумир, който бе направил баща му.

He did evil in the sight of the Lord, but not like his father and mother; for he put away the pillar of Baal that his father had made.

3 О баче беше привързан за греховете на Еровоама Наватовия син, който направи Израиля да греши; не се остави от тях.

Yet he clung to the sins of Jeroboam son of Nebat, which made Israel to sin; he departed not from them.

4 А моавският цар Миса имаше стада, и даваше <данък> на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни.

Mesha king of Moab was a sheepmaster, and paid in tribute to the king of Israel 100, 000 lambs and 100, 000 rams, with the wool.

5 Н о когато умря Ахаав моавският цар въстана против Израилевия цар.

But when Ahab died, the king of Moab rebelled against the king of Israel.

6 З атова, цар Иорам излезе в онова време от Самария та събра целия Израил.

So King Joram went out of Samaria at that time and mustered all Israel.

7 И отивайки той прати до Юдовия цар Иосафата да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моава? И той каза: Ще възляза; аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

And he sent to Jehoshaphat king of Judah, saying, The king of Moab has rebelled against me. Will you go with me to war against Moab? And he said, I will go; I am as you are, my people as your people, my horses as your horses.

8 П опита още: През кой път да възлезем? А той отговори: През пътя за едомската пустиня.

Joram said, Which way shall we go up? Jehoshaphat answered, The way through the Wilderness of Edom.

9 И така, Израилевият цар, и Юдовият цар, и едомският цар отидоха и направиха седем дневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

So the king of Israel went with the king of Judah and the king of Edom. They made a circuit of seven days’ journey, but there was no water for the army or for the animals following them.

10 Т огава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава!

Then the king of Israel said, Alas! The Lord has called three kings together to be delivered into Moab’s hand!

11 А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

But Jehoshaphat said, Is there no prophet of the Lord here by whom we may inquire of the Lord? One of the king of Israel’s servants answered, Elisha son of Shaphat, who served Elijah, is here.

12 И Иосафат рече: Господното слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Иосафат, и едомският цар слязоха при него.

Jehoshaphat said, The word of the Lord is with him. So Joram king of Israel and Jehoshaphat and the king of Edom went down to Elisha.

13 А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не, защото Господ свика тия трима царе за да ги предаде в ръката на Моава.

And Elisha said to the king of Israel, What have I to do with you? Go to the prophets of your father Ahab and your mother Jezebel. But the king of Israel said to him, No, for the Lord has called three kings together to be delivered into the hand of Moab.

14 А рече Елисей: <Заклевам се в> живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафата, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял;

And Elisha said, As the Lord of hosts lives, before Whom I stand, surely, were it not that I respect the presence of Jehoshaphat king of Judah, I would neither look at you nor see you.

15 н о сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде върху него.

But now bring me a minstrel. And while the minstrel played, the hand and power of the Lord came upon.

16 И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тая долина на трапове;

And he said, Thus says the Lord: Make this brook bed full of trenches.

17 з ащото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

For thus says the Lord: You shall not see wind or rain, yet that ravine shall be filled with water, so you, your cattle, and your beasts may drink.

18 Н о това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви;

This is but a light thing in the sight of the Lord. He will deliver the Moabites also into your hands.

19 и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всичките водни извори, и ще запустите с камъни всяка добра площ земя.

You shall smite every fenced city and every choice city, and shall fell every good tree and stop all wells of water and mar every good piece of land with stones.

20 И на сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път, и земята се напълни с вода.

In the morning, when the sacrifice was offered, behold, there came water by the way of Edom, and the country was filled with water.

21 А като чуха всичките моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всички, които можеха да опасват нож и нагоре, та застанаха на границата.

When all the Moabites heard that the kings had come up to fight against them, all who were able to put on armor, young and old, gathered and drew up at the border.

22 И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите и моавците видяха водите отсреща червени като кръв, рекоха:

When they rose up early next morning, and the sun shone upon the water, the Moabites saw the water across from them as red as blood.

23 Т ова е кръв; непременно царете са се били помежду си и са поразили едни други; сега, прочее, на користите, Моаве!

And they said, This is blood; the kings have surely been fighting and have slain one another. Now then, Moab, to the spoil!

24 А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха та поразиха моавците, тъй щото побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците влязоха в земята им.

But when they came to the camp of Israel, the Israelites rose up and smote the Moabites, so that they fled before them. And they went forward, slaying the Moabites as they went.

25 И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си та я напълниха, запушиха всичките водни извори, и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но пращниците го заобиколиха та го поразиха.

They beat down the cities, and on every good piece of land every man cast a stone, covering it. And they stopped all the springs of water and felled all the good trees, until only the stones of Kir-hareseth were left standing, and the slingers surrounded and took it.

26 И моавският цар, когато видя, че сражението се засилваше против него, взе си седемстотин сабленици, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.

And when the king of Moab saw that the battle was against him, he took with him 700 swordsmen to break through to the king of Edom, but they could not.

27 Т огава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.

Then he took his eldest son, who was to reign in his stead, and offered him for a burnt offering on the wall. And there was great indignation, wrath, and bitterness against Israel; and they withdrew from and returned to their own land.