1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята <казвайки>: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.
But some men came down from Judea and were instructing the brethren, Unless you are circumcised in accordance with the Mosaic custom, you cannot be saved.
2 И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, <братята> наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.
And when Paul and Barnabas had no small disagreement and discussion with them, it was decided that Paul and Barnabas and some of the others of their number should go up to Jerusalem with the apostles (special messengers) and the elders about this matter.
3 Т е, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.
So, being fitted out and sent on their way by the church, they went through both Phoenicia and Samaria telling of the conversion of the Gentiles (the heathen), and they caused great rejoicing among all the brethren.
4 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.
When they arrived in Jerusalem, they were heartily welcomed by the church and the apostles and the elders, and they told them all that God had accomplished through them.
5 Н о, <рекоха те>, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват <езичниците>, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.
But some who believed '> acknowledged Jesus as their Savior and devoted themselves to Him] belonged to the sect of the Pharisees, and they rose up and said, It is necessary to circumcise and to charge them to obey the Law of Moses.
6 Т огава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.
The apostles and the elders were assembled together to look into and consider this matter.
7 И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас <мене>, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
And after there had been a long debate, Peter got up and said to them, Brethren, you know that quite a while ago God made a choice or selection from among you, that by my mouth the Gentiles should hear the message of the Gospel '> attainment through Christ of salvation in the kingdom of God] and believe (credit and place their confidence in it).
8 И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;
And God, Who is acquainted with and understands the heart, bore witness to them, giving them the Holy Spirit as He also did to us;
9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
And He made no difference between us and them, but cleansed their hearts by faith ( by a strong and welcome conviction that Jesus is the Messiah, through Whom we obtain eternal salvation in the kingdom of God).
10 С ега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?
Now then, why do you try to test God by putting a yoke on the necks of the disciples, such as neither our forefathers nor we were able to endure?
11 Н о вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.
But we believe that we are saved through the grace (the undeserved favor and mercy) of the Lord Jesus, just as they.
12 Т огава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
Then the whole assembly remained silent, and they listened as Barnabas and Paul rehearsed what signs and wonders God had performed through them among the Gentiles.
13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;
When they had finished talking, James replied, Brethren, listen to me.
14 С имон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.
Simeon has rehearsed how God first visited the Gentiles, to take out of them a people His name.
15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:
And with this the predictions of the prophets agree, as it is written,
16 " След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;
After this I will come back, and will rebuild the house of David, which has fallen; I will rebuild its ruins, and I will set it up again,
17 З а да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,
So that the rest of men may seek the Lord, and all the Gentiles upon whom My name has been invoked,
18 К азва Господ, Който прави да е известно това от века".
Says the Lord, Who has been making these things known from the beginning of the world.
19 З атуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;
Therefore it is my opinion that we should not put obstacles in the way of and annoy and disturb those of the Gentiles who turn to God,
20 н о да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез <ядене> удавено и кръв.
But we should send word to them in writing to abstain from and avoid anything that has been polluted by being offered to idols, and all sexual impurity, and that have been strangled, and blood.
21 З ащото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия <закон>, който се и прочита всяка събота в синагогите.
For from ancient generations Moses has had his preachers in every town, for he is read every Sabbath in the synagogues.
22 Т огава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - <а именно>: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.
Then the apostles and the elders, together with the whole church, resolved to select men from among their number and send them to Antioch with Paul and Barnabas. They chose Judas called Barsabbas, and Silas, leading men among the brethren, and sent them.
23 И писаха им по тях <следното>: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
With the following letter: The brethren, both the apostles and the elders, to the brethren who are of the Gentiles in Antioch and Syria and Cilicia, greetings:
24 П онеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви,, без да са приели заповед от нас,
As we have heard that some persons from our number have disturbed you with their teaching, unsettling your minds and throwing you into confusion, although we gave them no express orders or instructions,
25 т о ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
It has been resolved by us in assembly to select men and send them to you with our beloved Barnabas and Paul,
26 ч овеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
Men who have hazarded their lives for the sake of our Lord Jesus Christ.
27 И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
So we have sent Judas and Silas, who themselves will bring you the same message by word of mouth.
28 З ащото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
For it has seemed good to the Holy Spirit and to us not to lay upon you any greater burden than these indispensable requirements:
29 д а се въздържате от <ядене> идоложертвено, кръв и удавено, <тоже> и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.
That you abstain from what has been sacrificed to idols and from blood and from that have been strangled and from sexual impurity. If you keep yourselves from these things, you will do well. Farewell!
30 И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките <вярващи> дадоха <им> посланието.
So when were sent off, they went down to Antioch; and having assembled the congregation, they delivered the letter.
31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението <що им даваше>.
And when they read it, the people rejoiced at the consolation and encouragement.
32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.
And Judas and Silas, who were themselves prophets (inspired interpreters of the will and purposes of God), urged and warned and consoled and encouraged the brethren with many words and strengthened them.
33 И след като преседяха <там> известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.
And after spending some time there, they were sent back by the brethren with peace to those who had sent them.
However, Silas decided to stay on there.
35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.
But Paul and Barnabas remained in Antioch and with many others also continued teaching and proclaiming the good news, the Word of the Lord '> attainment through Christ of eternal salvation in God’s kingdom].
36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.
And after some time Paul said to Barnabas, Come, let us go back and again visit and help and minister to the brethren in every town where we made known the message of the Lord, and see how they are getting along.
37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;
Now Barnabas wanted to take with them John called Mark.
38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях <още> от Памфилия, и не отиде с тях на делото.
But Paul did not think it best to have along with them the one who had quit and deserted them in Pamphylia and had not gone on with them to the work.
39 И тъй, възникна разпра, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,
And there followed a sharp disagreement between them, so that they separated from each other, and Barnabas took Mark with him and sailed away to Cyprus.
40 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.
But Paul selected Silas and set out, being commended by the brethren to the grace (the favor and mercy) of the Lord.
41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.
And he passed through Syria and Cilicia, establishing and strengthening the churches.