1 А гладът ставаше голям по земята.

But the hunger and destitution and starvation were very severe and extremely distressing in the land.

2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.

And when had eaten up the grain which the men had brought from Egypt, their father said to them, Go again; buy us a little food.

3 А Юда, като му говореше каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

But Judah said to him, The man solemnly and sternly warned us, saying, You shall not see my face again unless your brother is with you.

4 А ко изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

If you will send our brother with us, we will go down and buy you food;

5 н о ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

But if you will not send him, we will not go down; for the man said to us, You shall not see my face unless your brother is with you.

6 А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?

And Israel said, Why did you do me such a wrong and suffer this evil to come upon me by telling the man that you had another brother?

7 А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли <и друг> брат? И ние му отговорихме според тия <негови> думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.

And they said, The man asked us straightforward questions about ourselves and our relatives. He said, Is your father still alive? Have you another brother? And we answered him accordingly. How could we know that he would say, Bring your brother down here?

8 Т огава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.

And Judah said to Israel his father, Send the lad with me and we will arise and go, that we may live and not die, both we and you and also our little ones.

9 А з отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.

I will be security for him; you shall require him of me; if I do not bring him back to you and put him before you, then let me bear the blame forever.

10 П онеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.

For if we had not lingered like this, surely by now we would have returned the second time.

11 Т огава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове {Еврейски: хваленото нещо.} на <нашата> земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;

And their father Israel said to them, If it must be so, now do this; take of the choicest products in the land in your sacks and carry down a present to the man, a little balm (balsam) and a little honey, aromatic spices and gum (of rock rose) or ladanum, pistachio nuts, and almonds.

12 в земете двойно <повече> пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.

And take double the money with you; and the money that was put back in the mouth of your sacks, carry it again with you; there is a possibility that was an oversight.

13 В земете и брата си та станете и идете при човека.

Take your brother and arise and return to the man;

14 А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да <остана> без чада, нека остана без чада.

May God Almighty give you mercy and favor before the man, that he may release to you your other brother and Benjamin. If I am bereaved, I am bereaved.

15 Т огава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно <повече> пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.

Then the men took the present, and they took double the money with them, and Benjamin; and they arose and went down to Egypt and stood before Joseph.

16 А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома <ми> и заколи, каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.

And when Joseph saw Benjamin with them, he said to the steward of his house, Bring the men into the house and kill an animal and make ready, for the men will dine with me at noon.

17 И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.

And the man did as Joseph ordered and brought the men to Joseph’s house.

18 А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

The men were afraid because they were brought to Joseph’s house; and they said, We are brought in because of the money that was returned in our sacks the first time we came, so that he may find occasion to accuse and assail us, take us for slaves, and seize our donkeys.

19 З атова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:

So they came near to the steward of Joseph’s house and talked with him at the door of the house,

20 П ослушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

And said, O sir, we came down truly the first time to buy food;

21 а <на връщане>, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.

And when we came to the inn, we opened our sacks and there was each man’s money, full weight, returned in the mouth of his sack. Now we have brought it back again.

22 Д онесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.

And we have brought down with us other money to buy food; we do not know who put our money in our sacks.

23 А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.

But said, Peace be to you, fear not; your God and the God of your father has given you treasure in your sacks. I received your money. And he brought Simeon out to them.

24 И <домакинът> въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.

And the man brought the men into Joseph’s house and gave them water, and they washed their feet; and he gave their donkeys provender.

25 А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

And they made ready the present they had brought for Joseph before his coming at noon, for they heard that they were to dine there.

26 И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

And when Joseph came home, they brought into the house to him the present which they had with them, and bowed themselves to him to the ground.

27 И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

He asked them of their welfare and said, Is your old father well, of whom you spoke? Is he still alive?

28 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.

And they answered, Your servant our father is in good health; he is still alive. And they bowed down their heads and made obeisance.

29 И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.

And he looked up and saw his brother Benjamin, his mother’s son, and said, Is this your youngest brother, of whom you spoke to me? And he said, God be gracious to you, my son!

30 И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брата му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

And Joseph hurried from the room, for his heart yearned for his brother, and he sought privacy to weep; so he entered his chamber and wept there.

31 П осле уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.

And he washed his face and went out, and, restraining himself, said, Let dinner be served.

32 И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

And set out for by himself, and for by themselves, and for those Egyptians who ate with him by themselves, according to the Egyptian custom not to eat food with the Hebrews; for that is an abomination to the Egyptians.

33 И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.

And were given seats before him—the eldest according to his birthright and the youngest according to his youth; and the men looked at one another amazed.

34 И <Иосиф> им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.

took and sent helpings to them from before him, but Benjamin’s portion was five times as much as any of theirs. And they drank freely and were merry with him.