1 Н е вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

Does not skillful and godly Wisdom cry out, and understanding raise her voice ?

2 Т я стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

On the top of the heights beside the way, where the paths meet, stands Wisdom;

3 В ъзгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

At the gates at the entrance of the town, at the coming in at the doors, she cries out:

4 К ъм вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

To you, O men, I call, and my voice is directed to the sons of men.

5 В ие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

O you simple and thoughtless ones, understand prudence; you fools, be of an understanding heart.

6 П ослушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото.

Hear, for I will speak excellent and princely things; and the opening of my lips shall be for right things.

7 З ащото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

For my mouth shall utter truth, and wrongdoing is detestable and loathsome to my lips.

8 В сичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

All the words of my mouth are righteous (upright and in right standing with God); there is nothing contrary to truth or crooked in them.

9 Т е всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

They are all plain to him who understands, and right to those who find knowledge.

10 П риемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

Receive my instruction in preference to silver, and knowledge rather than choice gold,

11 З ащото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

For skillful and godly Wisdom is better than rubies or pearls, and all the things that may be desired are not to be compared to it.

12 А з, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

I, Wisdom, make prudence my dwelling, and I find out knowledge and discretion.

13 С трах от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

The reverent fear and worshipful awe of the Lord the hatred of evil; pride, arrogance, the evil way, and perverted and twisted speech I hate.

14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

I have counsel and sound knowledge, I have understanding, I have might and power.

15 Ч рез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

By me kings reign and rulers decree justice.

16 Ч рез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

By me princes rule, and nobles, even all the judges and governors of the earth.

17 А з любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

I love those who love me, and those who seek me early and diligently shall find me.

18 Б огатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

Riches and honor are with me, enduring wealth and righteousness (uprightness in every area and relation, and right standing with God).

19 П лодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

My fruit is better than gold, yes, than refined gold, and my increase than choice silver.

20 Х одя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

I walk in the way of righteousness (moral and spiritual rectitude in every area and relation), in the midst of the paths of justice,

21 З а да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

That I may cause those who love me to inherit riches and that I may fill their treasuries.

22 Г оспод ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

The Lord formed and brought me forth at the beginning of His way, before His acts of old.

23 О т вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

I was inaugurated and ordained from everlasting, from the beginning, before ever the earth existed.

24 Р одих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

When there were no deeps, I was brought forth, when there were no fountains laden with water.

25 П реди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

Before the mountains were settled, before the hills, I was brought forth,

26 Д окато <Господ> още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

While as yet He had not made the land or the fields or the first of the dust of the earth.

27 К огато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

When He prepared the heavens, I was there; when He drew a circle upon the face of the deep and stretched out the firmament over it,

28 К огато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

When He made firm the skies above, when He established the fountains of the deep,

29 К огато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

When He gave to the sea its limit and His decree that the waters should not transgress His command, when He appointed the foundations of the earth—

30 Т огава аз бях при Него, <като> майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

Then I was beside Him as a master and director of the work; and I was daily His delight, rejoicing before Him always,

31 В еселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми <бе> с човешки чада.

Rejoicing in His inhabited earth and delighting in the sons of men.

32 С ега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

Now therefore listen to me, O you sons; for blessed (happy, fortunate, to be envied) are those who keep my ways.

33 П ослушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

Hear instruction and be wise, and do not refuse or neglect it.

34 Б лажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

Blessed (happy, fortunate, to be envied) is the man who listens to me, watching daily at my gates, waiting at the posts of my doors.

35 З ащото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

For whoever finds me finds life and draws forth and obtains favor from the Lord.

36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

But he who misses me or sins against me wrongs and injures himself; all who hate me love and court death.