1 Е то, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са <като> гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

How fair you are, my love, how very fair! Your eyes behind your veil of those of a dove; your hair of a flock of goats which one sees trailing down Mount Gilead.

2 З ъбите ти са като стадо <ново>-стрижени овце< >Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, И не липсва ни един между тях;

Your teeth are like a flock of shorn ewes which have come up from the washing, of which all are in pairs, and none is missing among them.

3 У стните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

Your lips are like a thread of scarlet, and your mouth is lovely. Your cheeks are like halves of a pomegranate behind your veil.

4 Ш ията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже;

Your neck is like the tower of David, built for an arsenal, whereon hang a thousand bucklers, all of them shields of warriors.

5 Д вете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

Your two breasts are like two fawns, like twins of a gazelle that feed among the lilies.

6 Д огде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

Until the day breaks and the shadows flee away, I will get to the mountain of myrrh and the hill of frankincense.

7 Т и си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

O my love, how beautiful you are! There is no flaw in you!

8 Д ойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

Come away with me from Lebanon, my bride, come with me from Lebanon. Depart from the top of Amana, from the peak of Senir and Hermon, from the lions’ dens, from the mountains of the leopards.

9 П ленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един <поглед> от очите си, С една огърлица на шията си.

You have ravished my heart and given me courage, my sister, my bride; you have ravished my heart and given me courage with one look from your eyes, with one jewel of your necklace.

10 К олко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

How beautiful is your love, my sister, my bride! How much better is your love than wine! And the fragrance of your ointments than all spices!

11 О т устните ти, невесто, капе мед <като> от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

Your lips, O my bride, drop honey as the honeycomb; honey and milk are under your tongue. And the odor of your garments is like the odor of Lebanon.

12 Г радина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.

A garden enclosed and barred is my sister, my bride—a spring shut up, a fountain sealed.

13 Т воите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

Your shoots are an orchard of pomegranates or a paradise with precious fruits, henna with spikenard plants,

14 Н ард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета <доставящи благоухания като> ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

Spikenard and saffron, calamus and cinnamon, with all trees of frankincense, myrrh, and aloes, with all the chief spices.

15 Г радински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

You are a fountain in a garden, a well of living waters, and flowing streams from Lebanon.

16 С ъбуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.

Oh, I pray that the north wind and the south wind may blow upon my garden, that its spices may flow out. Let my beloved come into his garden and eat its choicest fruits.