1 Д умите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

The words of the Preacher, the son of David and king in Jerusalem.

2 С уета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

Vapor of vapors and futility of futilities, says the Preacher. Vapor of vapors and futility of futilities! All is vanity (emptiness, falsity, and vainglory).

3 К аква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

What profit does man have left from all his toil at which he toils under the sun?

4 Е дно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

One generation goes and another generation comes, but the earth remains forever.

5 С ъщо и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

The sun also rises and the sun goes down, and hastens to the place where it rises.

6 В ятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

The wind goes to the south and circles about to the north; it circles and circles about continually, and on its circuit the wind returns again.

7 В сичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.

All the rivers run into the sea, yet the sea is not full. To the place from which the rivers come, to there and from there they return again.

8 В сичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже <до колко; >Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

All things are weary with toil and all words are feeble; man cannot utter it. The eye is not satisfied with seeing, nor the ear filled with hearing.

9 К аквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

The thing that has been—it is what will be again, and that which has been done is that which will be done again; and there is nothing new under the sun.

10 И ма ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

Is there a thing of which it may be said, See, this is new? It has already been, in the vast ages of time which were before us.

11 Н е се помнят предишните <поколения;> Нито ще се помнят послешните, грядущите, <поколения, >Между ония, които ще идат подир.

There is no remembrance of former happenings or men, neither will there be any remembrance of happenings of generations that are to come by those who are to come after them.

12 А з проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

I, the Preacher, have been king over Israel in Jerusalem.

13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.

And I applied myself by heart and mind to seek and search out by wisdom all human activity under heaven. It is a miserable business which God has given to the sons of man with which to busy themselves.

14 В идях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

I have seen all the works that are done under the sun, and behold, all is vanity, a striving after the wind and a feeding on wind.

15 К ривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

What is crooked cannot be made straight, and what is defective and lacking cannot be counted.

16 А з се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

I entered into counsel with my own mind, saying, Behold, I have acquired great wisdom, yes, more than all who have been over Jerusalem before me; and my mind has had great experience of wisdom and knowledge.

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

And I gave my mind to know wisdom and to discern madness and folly; I perceived that this also is a searching after wind and a feeding on it.

18 З ащото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

For in much wisdom is much vexation, and he who increases knowledge increases sorrow.