1 Д умите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

The words of the Preacher, the son of David, king in Jerusalem.

2 С уета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

“Vanity of vanities,” says the Preacher; “Vanity of vanities, all is vanity.”

3 К аква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

What profit has a man from all his labor In which he toils under the sun?

4 Е дно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

One generation passes away, and another generation comes; But the earth abides forever.

5 С ъщо и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

The sun also rises, and the sun goes down, And hastens to the place where it arose.

6 В ятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

The wind goes toward the south, And turns around to the north; The wind whirls about continually, And comes again on its circuit.

7 В сичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.

All the rivers run into the sea, Yet the sea is not full; To the place from which the rivers come, There they return again.

8 В сичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже <до колко; >Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

All things are full of labor; Man cannot express it. The eye is not satisfied with seeing, Nor the ear filled with hearing.

9 К аквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

That which has been is what will be, That which is done is what will be done, And there is nothing new under the sun.

10 И ма ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

Is there anything of which it may be said, “See, this is new”? It has already been in ancient times before us.

11 Н е се помнят предишните <поколения;> Нито ще се помнят послешните, грядущите, <поколения, >Между ония, които ще идат подир.

There is no remembrance of former things, Nor will there be any remembrance of things that are to come By those who will come after. The Grief of Wisdom

12 А з проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

I, the Preacher, was king over Israel in Jerusalem.

13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.

And I set my heart to seek and search out by wisdom concerning all that is done under heaven; this burdensome task God has given to the sons of man, by which they may be exercised.

14 В идях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

I have seen all the works that are done under the sun; and indeed, all is vanity and grasping for the wind.

15 К ривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

What is crooked cannot be made straight, And what is lacking cannot be numbered.

16 А з се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

I communed with my heart, saying, “Look, I have attained greatness, and have gained more wisdom than all who were before me in Jerusalem. My heart has understood great wisdom and knowledge.”

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

And I set my heart to know wisdom and to know madness and folly. I perceived that this also is grasping for the wind.

18 З ащото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

For in much wisdom is much grief, And he who increases knowledge increases sorrow.