1 П ритчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

The proverbs of Solomon the son of David, king of Israel:

2 & lt;Записани> за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

To know wisdom and instruction, To perceive the words of understanding,

3 З а да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

To receive the instruction of wisdom, Justice, judgment, and equity;

4 З а да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

To give prudence to the simple, To the young man knowledge and discretion—

5 З а да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

A wise man will hear and increase learning, And a man of understanding will attain wise counsel,

6 З а да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

To understand a proverb and an enigma, The words of the wise and their riddles.

7 С трах от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; <Но> безумните презират мъдростта и поуката.

The fear of the Lord is the beginning of knowledge, But fools despise wisdom and instruction. Shun Evil Counsel

8 С ине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

My son, hear the instruction of your father, And do not forsake the law of your mother;

9 З ащото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

For they will be a graceful ornament on your head, And chains about your neck.

10 С ине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

My son, if sinners entice you, Do not consent.

11 А ко рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

If they say, “Come with us, Let us lie in wait to shed blood; Let us lurk secretly for the innocent without cause;

12 К акто ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

Let us swallow them alive like Sheol, And whole, like those who go down to the Pit;

13 Щ е намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

We shall find all kinds of precious possessions, We shall fill our houses with spoil;

14 Щ е хвърлиш жребието си като <един> от нас, Една кесия ще имаме всички; -

Cast in your lot among us, Let us all have one purse”—

15 С ине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

My son, do not walk in the way with them, Keep your foot from their path;

16 З ащото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

For their feet run to evil, And they make haste to shed blood.

17 З ащото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

Surely, in vain the net is spread In the sight of any bird;

18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

But they lie in wait for their own blood, They lurk secretly for their own lives.

19 Т акива са пътищата на всеки сребролюбец: <Сребролюбието> отнема живота на завладените от него.

So are the ways of everyone who is greedy for gain; It takes away the life of its owners. The Call of Wisdom

20 П ревъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

Wisdom calls aloud outside; She raises her voice in the open squares.

21 В ика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

She cries out in the chief concourses, At the openings of the gates in the city She speaks her words:

22 Г лупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите <до кога> ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

“How long, you simple ones, will you love simplicity? For scorners delight in their scorning, And fools hate knowledge.

23 О бърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

Turn at my rebuke; Surely I will pour out my spirit on you; I will make my words known to you.

24 П онеже аз виках, а вие отказахте да слушате, <Понеже> простирах ръката си, а никой не внимаваше,

Because I have called and you refused, I have stretched out my hand and no one regarded,

25 Н о отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

Because you disdained all my counsel, And would have none of my rebuke,

26 Т о и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

I also will laugh at your calamity; I will mock when your terror comes,

27 К огато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

When your terror comes like a storm, And your destruction comes like a whirlwind, When distress and anguish come upon you.

28 Т огава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

“Then they will call on me, but I will not answer; They will seek me diligently, but they will not find me.

29 П онеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

Because they hated knowledge And did not choose the fear of the Lord,

30 Н е приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

They would have none of my counsel And despised my every rebuke.

31 З атова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

Therefore they shall eat the fruit of their own way, And be filled to the full with their own fancies.

32 З ащото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

For the turning away of the simple will slay them, And the complacency of fools will destroy them;

33 Н о всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

But whoever listens to me will dwell safely, And will be secure, without fear of evil.”