1 П ритчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

Proverbs of Solomon, son of David, king of Israel:

2 & lt;Записани> за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

to know wisdom and instruction; to discern the words of understanding;

3 З а да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

to receive the instruction of wisdom, righteousness and judgment, and equity;

4 З а да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

to give prudence to the simple, to the young man knowledge and discretion.

5 З а да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

He that is wise will hear, and will increase learning; and the intelligent will gain wise counsels:

6 З а да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

to understand a proverb and an allegory, the words of the wise and their enigmas.

7 С трах от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; <Но> безумните презират мъдростта и поуката.

The fear of Jehovah is the beginning of knowledge: fools despise wisdom and instruction.

8 С ине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

Hear, my son, the instruction of thy father, and forsake not the teaching of thy mother;

9 З ащото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

for they shall be a garland of grace unto thy head, and chains about thy neck.

10 С ине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

My son, if sinners entice thee, consent not.

11 А ко рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

If they say, Come with us, let us lay wait for blood, let us lurk secretly for the innocent without cause;

12 К акто ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

let us swallow them up alive as Sheol, and whole, as those that go down into the pit;

13 Щ е намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

we shall find all precious substance, we shall fill our houses with spoil:

14 Щ е хвърлиш жребието си като <един> от нас, Една кесия ще имаме всички; -

cast in thy lot among us; we will all have one purse:

15 С ине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

—my son, walk not in the way with them, keep back thy foot from their path;

16 З ащото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

for their feet run to evil, and they make haste to shed blood.

17 З ащото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

For in vain the net is spread in the sight of anything which hath wings.

18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

And these lay wait for their own blood; they lurk secretly for their own lives.

19 Т акива са пътищата на всеки сребролюбец: <Сребролюбието> отнема живота на завладените от него.

So are the paths of every one that is greedy of gain: it taketh away the life of its possessors.

20 П ревъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

Wisdom crieth without; she raiseth her voice in the broadways;

21 В ика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

she calleth in the chief of concourse, in the entry of the gates; in the city she uttereth her words:

22 Г лупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите <до кога> ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

How long, simple ones, will ye love simpleness, and scorners take pleasure in their scorning, and the foolish hate knowledge?

23 О бърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

Turn you at my reproof: behold, I will pour forth my spirit unto you, I will make known to you my words.

24 П онеже аз виках, а вие отказахте да слушате, <Понеже> простирах ръката си, а никой не внимаваше,

Because I have called, and ye refused; I have stretched out my hand, and no one regarded;

25 Н о отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

and ye have rejected all my counsel, and would none of my reproof:

26 Т о и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

I also will laugh in your calamity, I will mock when your fear cometh;

27 К огато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

when your fear cometh as sudden destruction, and your calamity cometh as a whirlwind; when distress and anguish come upon you:

28 Т огава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

—then will they call upon me, but I will not answer; they will seek me early, and shall not find me.

29 П онеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

Because they hated knowledge, and did not choose the fear of Jehovah;

30 Н е приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

they would none of my counsel, they despised all my reproof:

31 З атова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

therefore shall they eat of the fruit of their way, and be filled with their own devices.

32 З ащото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

For the turning away of the simple shall slay them, and the prosperity of the foolish shall cause them to perish.

33 Н о всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

But whoso hearkeneth unto me shall dwell safely, and shall be at rest from fear of evil.