1 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

Now when they drew near Jerusalem, to Bethphage and Bethany, at the Mount of Olives, He sent two of His disciples;

2 И дете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

and He said to them, “Go into the village opposite you; and as soon as you have entered it you will find a colt tied, on which no one has sat. Loose it and bring it.

3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

And if anyone says to you, ‘Why are you doing this?’ say, ‘The Lord has need of it,’ and immediately he will send it here.”

4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

So they went their way, and found the colt tied by the door outside on the street, and they loosed it.

5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

But some of those who stood there said to them, “What are you doing, loosing the colt?”

6 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

And they spoke to them just as Jesus had commanded. So they let them go.

7 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

Then they brought the colt to Jesus and threw their clothes on it, and He sat on it.

8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

And many spread their clothes on the road, and others cut down leafy branches from the trees and spread them on the road.

9 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!

Then those who went before and those who followed cried out, saying: “Hosanna! ‘Blessed is He who comes in the name of the L ord!’

10 Б лагословено градущето царство на баща ни Давида; осанна във висините.

Blessed is the kingdom of our father David That comes in the name of the Lord! Hosanna in the highest!”

11 И влезе <Исус> в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

And Jesus went into Jerusalem and into the temple. So when He had looked around at all things, as the hour was already late, He went out to Bethany with the twelve. The Fig Tree Withered

12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

Now the next day, when they had come out from Bethany, He was hungry.

13 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

And seeing from afar a fig tree having leaves, He went to see if perhaps He would find something on it. When He came to it, He found nothing but leaves, for it was not the season for figs.

14 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

In response Jesus said to it, “Let no one eat fruit from you ever again.” And His disciples heard it. Jesus Cleanses the Temple

15 И дойдоха в Ерусалим; <Исус> като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

So they came to Jerusalem. Then Jesus went into the temple and began to drive out those who bought and sold in the temple, and overturned the tables of the money changers and the seats of those who sold doves.

16 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

And He would not allow anyone to carry wares through the temple.

17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп".

Then He taught, saying to them, “Is it not written, ‘My house shall be called a house of prayer for all nations’? But you have made it a ‘den of thieves.’ ”

18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха <начин> как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

And the scribes and chief priests heard it and sought how they might destroy Him; for they feared Him, because all the people were astonished at His teaching.

19 А <всякога> на мръкване Той излизаше вън от града.

When evening had come, He went out of the city. The Lesson of the Withered Fig Tree

20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

Now in the morning, as they passed by, they saw the fig tree dried up from the roots.

21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

And Peter, remembering, said to Him, “Rabbi, look! The fig tree which You cursed has withered away.”

22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

So Jesus answered and said to them, “Have faith in God.

23 И стина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

For assuredly, I say to you, whoever says to this mountain, ‘Be removed and be cast into the sea,’ and does not doubt in his heart, but believes that those things he says will be done, he will have whatever he says.

24 З атова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

Therefore I say to you, whatever things you ask when you pray, believe that you receive them, and you will have them. Forgiveness and Prayer

25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

“And whenever you stand praying, if you have anything against anyone, forgive him, that your Father in heaven may also forgive you your trespasses.

26

But if you do not forgive, neither will your Father in heaven forgive your trespasses.” Jesus’ Authority Questioned

27 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

Then they came again to Jerusalem. And as He was walking in the temple, the chief priests, the scribes, and the elders came to Him.

28 С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

And they said to Him, “By what authority are You doing these things? And who gave You this authority to do these things?”

29 И сус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

But Jesus answered and said to them, “I also will ask you one question; then answer Me, and I will tell you by what authority I do these things:

30 И оановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.

The baptism of John—was it from heaven or from men? Answer Me.”

31 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?

And they reasoned among themselves, saying, “If we say, ‘From heaven,’ He will say, ‘Why then did you not believe him?’

32 Н о ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.

But if we say, ‘From men’”—they feared the people, for all counted John to have been a prophet indeed.

33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

So they answered and said to Jesus, “We do not know.” And Jesus answered and said to them, “Neither will I tell you by what authority I do these things.”