1 Т огава царят прати, та събраха при него всичките Юдови и ерусалимски старейшини.

Now the king sent them to gather all the elders of Judah and Jerusalem to him.

2 И царят възлезе в Господния дом, и с него всичките Юдови мъже и всичките ерусалимски жители, - свещениците, пророците и всичките люде от малък до голям; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в Господния дом.

The king went up to the house of the Lord with all the men of Judah, and with him all the inhabitants of Jerusalem—the priests and the prophets and all the people, both small and great. And he read in their hearing all the words of the Book of the Covenant which had been found in the house of the Lord.

3 И царят застана до стълба, та направи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му и заявленията Му, и повеленията Му с цялото <си> сърце и с цялата <си> душа, та да изпълняват думите на тоя завет, които са написани в тая книга. И всичките люде потвърдиха завета.

Then the king stood by a pillar and made a covenant before the Lord, to follow the Lord and to keep His commandments and His testimonies and His statutes, with all his heart and all his soul, to perform the words of this covenant that were written in this book. And all the people took a stand for the covenant.

4 Т огава царят заповяда на първосвещеник Хелкия, на свещениците от втория чин и на вратарите да извадят из Господния храм всичките вещи направени за Ваала, за ашерата и за цялото небесно множество; и изгори ги вън от Ерусалим, в полетата на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил.

And the king commanded Hilkiah the high priest, the priests of the second order, and the doorkeepers, to bring out of the temple of the Lord all the articles that were made for Baal, for Asherah, and for all the host of heaven; and he burned them outside Jerusalem in the fields of Kidron, and carried their ashes to Bethel.

5 И премахна идолопоклонническите жреци, които Юдовите царе бяха определили да кадят по високите места в Юдовите градове и околностите на Ерусалим, както и тия, които кадяха на Ваала, на слънцето, на луната, на дванадесетте съзвездия, на цялото небесно множество.

Then he removed the idolatrous priests whom the kings of Judah had ordained to burn incense on the high places in the cities of Judah and in the places all around Jerusalem, and those who burned incense to Baal, to the sun, to the moon, to the constellations, and to all the host of heaven.

6 З анесе ашерата из Господния дом вън от Ерусалим на потока Кедрон, стри я на прах, и хвърли праха й по общонародните гробища.

And he brought out the wooden image from the house of the Lord, to the Brook Kidron outside Jerusalem, burned it at the Brook Kidron and ground it to ashes, and threw its ashes on the graves of the common people.

7 С ъбори и къщите на мъжеложците, които бяха в Господния дом, гдето жените тъчеха завеси за ашера.

Then he tore down the ritual booths of the perverted persons that were in the house of the Lord, where the women wove hangings for the wooden image.

8 И доведе всичките свещеници от Юдовите градове, и оскверни високите места, гдето тия свещеници бяха кадили, от Гева до Вирсавее; и събори високите места на портата, които бяха във входа на портата на градоначалника Исус, който <вход> беше отляво на градската порта.

And he brought all the priests from the cities of Judah, and defiled the high places where the priests had burned incense, from Geba to Beersheba; also he broke down the high places at the gates which were at the entrance of the Gate of Joshua the governor of the city, which were to the left of the city gate.

9 Н о свещениците от високите места не възлизаха <да служат> при Господния олтар в Ерусалим, но ядяха безквасни хлябове между братята си.

Nevertheless the priests of the high places did not come up to the altar of the Lord in Jerusalem, but they ate unleavened bread among their brethren.

10 & lt;Царят> оскверни и Тофета, който е в долината на Еномовите потомци, за да не може никой да преведе сина си или дъщеря си през огъня на Молоха.

And he defiled Topheth, which is in the Valley of the Son of Hinnom, that no man might make his son or his daughter pass through the fire to Molech.

11 И отминаха конете, които Юдовите царе бяха посветили на слънцето във входа на Господния дом, при жилището на скопеца Натанмелех, което бе в <храмовите> предели, и изгори с огън колесниците на слънцето.

Then he removed the horses that the kings of Judah had dedicated to the sun, at the entrance to the house of the Lord, by the chamber of Nathan-Melech, the officer who was in the court; and he burned the chariots of the sun with fire.

12 Ц арят събори и жертвениците, които бяха върху покрива на Ахазовата горна стая, които Юдовите царе бяха направили, и жертвениците, които Манасия бе направил в двора на Господния дом, и като ги срина от там, хвърли праха им в потока Кедрон.

The altars that were on the roof, the upper chamber of Ahaz, which the kings of Judah had made, and the altars which Manasseh had made in the two courts of the house of the Lord, the king broke down and pulverized there, and threw their dust into the Brook Kidron.

13 Ц арят оскверни и високите места, които бяха пред Ерусалим, които бяха отдясно на хълма на разврата {Т.е. Елеонският.}, които Израилевият цар Соломон беше построил за Астарта, мерзостта на сидонците, и за Хамоса, мерзостта на моавците, и за Мелхома, мерзостта на амонците.

Then the king defiled the high places that were east of Jerusalem, which were on the south of the Mount of Corruption, which Solomon king of Israel had built for Ashtoreth the abomination of the Sidonians, for Chemosh the abomination of the Moabites, and for Milcom the abomination of the people of Ammon.

14 И сломи истуканите, съсече ашерите и напълни местата им с човешки кости.

And he broke in pieces the sacred pillars and cut down the wooden images, and filled their places with the bones of men.

15 П ри това <царят> събори жертвеника, който бе във Ветил, и високото място, което бе построил Еровоам, Наватовият син, който направи Израиля да греши, да! оня жертвеник и онова високо място, и като изгори високото място, стри го на прах, и изгори ашерата.

Moreover the altar that was at Bethel, and the high place which Jeroboam the son of Nebat, who made Israel sin, had made, both that altar and the high place he broke down; and he burned the high place and crushed it to powder, and burned the wooden image.

16 И като се обърна и съгледа гробовете, които бяха там в хълма, Иосия прати та взе костите из гробовете, изгори ги на жертвеника, и го оскверни, според Господното слово прогласено от Божия човек, който прогласи тия неща.

As Josiah turned, he saw the tombs that were there on the mountain. And he sent and took the bones out of the tombs and burned them on the altar, and defiled it according to the word of the Lord which the man of God proclaimed, who proclaimed these words.

17 Т огава рече: Какъв е тоя стълб, който виждам? А градските мъже му разправиха: Това е гробът на Божия човек, който дойде от Юда та прогласи тия дела, които ти извърши против ветилския жертвеник.

Then he said, “What gravestone is this that I see?” So the men of the city told him, “ It is the tomb of the man of God who came from Judah and proclaimed these things which you have done against the altar of Bethel.”

18 Т огава <царят> каза: Оставете го; никой да не поклати костите му. И така оставиха костите му непоклатени, заедно с костите на пророка, който дойде от Самария.

And he said, “Let him alone; let no one move his bones.” So they let his bones alone, with the bones of the prophet who came from Samaria.

19 И осия отмахна и всичките капища на високите места, които се намираха в сирийските градове, и които Израилевите царе бяха направили та бяха разгневили <Господа>, и постъпи с тях точно според делата, които беше извършил във Ветил.

Now Josiah also took away all the shrines of the high places that were in the cities of Samaria, which the kings of Israel had made to provoke the Lord to anger; and he did to them according to all the deeds he had done in Bethel.

20 И като изкла на жертвениците всичките жреци от високите места, които бяха там, и изгори върху тях човешки кости, той се върна в Ерусалим.

He executed all the priests of the high places who were there, on the altars, and burned men’s bones on them; and he returned to Jerusalem.

21 С лед това, царят заповяда на всичките люде, казвайки: Направете пасхата на Господа вашия Бог, както е писано в тая книга на завета.

Then the king commanded all the people, saying, “Keep the Passover to the Lord your God, as it is written in this Book of the Covenant.”

22 Н авярно ни във времето на съдиите, които съдиха Израиля, нито във времето на никой от Израилевите царе или Юдовите царе, не е ставала такава пасха,

Such a Passover surely had never been held since the days of the judges who judged Israel, nor in all the days of the kings of Israel and the kings of Judah.

23 к аквато стана тая пасха Господу в Ерусалим в осемнадесетата година на цар Иосия.

But in the eighteenth year of King Josiah this Passover was held before the Lord in Jerusalem.

24 П ри това, Иосия премахна запитвачите на зли духове и врачовете, домашните идоли и кумирите, и всичките мерзости, които се намериха в Юдовата земя и в Ерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в Господния дом.

Moreover Josiah put away those who consulted mediums and spiritists, the household gods and idols, all the abominations that were seen in the land of Judah and in Jerusalem, that he might perform the words of the law which were written in the book that Hilkiah the priest found in the house of the Lord.

25 Ц ар подобен нему не е имало преди него, който да се е обърнал към Господа с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, напълно според Моисеевия закон; нито след него настана подобен нему.

Now before him there was no king like him, who turned to the Lord with all his heart, with all his soul, and with all his might, according to all the Law of Moses; nor after him did any arise like him. Impending Judgment on Judah

26 П ри все това, обаче, Господ не се върна от яростния Си и голям гняв; защото гневът Му пламна против Юда поради всичките предизвикателства, с които Манасия беше Го разгневил.

Nevertheless the Lord did not turn from the fierceness of His great wrath, with which His anger was aroused against Judah, because of all the provocations with which Manasseh had provoked Him.

27 И рече Господ: Ще отхвърля и Юда от лицето Си, както отхвърлих Израиля; ще отхвърля и тоя град Ерусалим, който избрах, и дома, за който рекох: Името Ми ще бъде там.

And the Lord said, “I will also remove Judah from My sight, as I have removed Israel, and will cast off this city Jerusalem which I have chosen, and the house of which I said, ‘My name shall be there.’” Josiah Dies in Battle

28 А останалите дела на Иосия, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

Now the rest of the acts of Josiah, and all that he did, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Judah?

29 В неговите дни египетският цар Фараон-нехао възлезе против асирийския цар при реката Евфрат. Затова цар Иосия отиде против него; а той, като го видя, уби го в Магедон.

In his days Pharaoh Necho king of Egypt went to the aid of the king of Assyria, to the River Euphrates; and King Josiah went against him. And Pharaoh Necho killed him at Megiddo when he confronted him.

30 И слугите му го закараха мъртъв в колесницата от Магедон и докараха го в Ерусалим, гдето го погребаха в собствения му гроб. А людете от земята взеха Иоахаза, Иосиевия син, и като го помазаха, направиха го цар вместо баща му.

Then his servants moved his body in a chariot from Megiddo, brought him to Jerusalem, and buried him in his own tomb. And the people of the land took Jehoahaz the son of Josiah, anointed him, and made him king in his father’s place. The Reign and Captivity of Jehoahaz

31 И оахаз {В 1 Лет. 13: 15 е Иер. 22: 11. Селум.} бе двадесет и три години на възраст когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му беше Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

Jehoahaz was twenty-three years old when he became king, and he reigned three months in Jerusalem. His mother’s name was Hamutal the daughter of Jeremiah of Libnah.

32 Т ой върши зло пред Господа, напълно както бяха направили бащите му.

And he did evil in the sight of the Lord, according to all that his fathers had done.

33 А Фараон-нехао го затвори в Ривла, в земята Емат, за да не царува в Ерусалим; и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

Now Pharaoh Necho put him in prison at Riblah in the land of Hamath, that he might not reign in Jerusalem; and he imposed on the land a tribute of one hundred talents of silver and a talent of gold.

34 И Фараон-нехао постави Елиакима, Иосиевия син, цар вместо баща му Иосия, като промени името му на Иоаким, а Иоахаза отпрати; и той дойде в Египет и там умря.

Then Pharaoh Necho made Eliakim the son of Josiah king in place of his father Josiah, and changed his name to Jehoiakim. And Pharaoh took Jehoahaz and went to Egypt, and he died there. Jehoiakim Reigns in Judah

35 А Иоаким даде на Фараона среброто и златото, обаче обложи с данък земята, за да даде парите според Фараоновата заповед; с насилие събра среброто и златото от людете на земята, от всекиго, <според>, както беше <състоянието му>, за да ги даде на Фараон-нехао.

So Jehoiakim gave the silver and gold to Pharaoh; but he taxed the land to give money according to the command of Pharaoh; he exacted the silver and gold from the people of the land, from every one according to his assessment, to give it to Pharaoh Necho.

36 И оаким бе двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Зевуда, дъщеря на Федаия от Рума.

Jehoiakim was twenty-five years old when he became king, and he reigned eleven years in Jerusalem. His mother’s name was Zebudah the daughter of Pedaiah of Rumah.

37 Т ой върши зло пред Господа, напълно както бяха направили бащите му.

And he did evil in the sight of the Lord, according to all that his fathers had done.