1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

Now it happened in Iconium that they went together to the synagogue of the Jews, and so spoke that a great multitude both of the Jews and of the Greeks believed.

2 А непокорните <на Божието учение> юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

But the unbelieving Jews stirred up the Gentiles and poisoned their minds against the brethren.

3 Н о пак те преседяха <там> доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

Therefore they stayed there a long time, speaking boldly in the Lord, who was bearing witness to the word of His grace, granting signs and wonders to be done by their hands.

4 И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.

But the multitude of the city was divided: part sided with the Jews, and part with the apostles.

5 И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

And when a violent attempt was made by both the Gentiles and Jews, with their rulers, to abuse and stone them,

6 т е се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните <им> места,

they became aware of it and fled to Lystra and Derbe, cities of Lycaonia, and to the surrounding region.

7 и проповядваха благовестието.

And they were preaching the gospel there. Idolatry at Lystra

8 А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

And in Lystra a certain man without strength in his feet was sitting, a cripple from his mother’s womb, who had never walked.

9 Т ой слушаше Павла като говореше; а <Павел>, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,

This man heard Paul speaking. Paul, observing him intently and seeing that he had faith to be healed,

10 р ече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

said with a loud voice, “Stand up straight on your feet!” And he leaped and walked.

11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.

Now when the people saw what Paul had done, they raised their voices, saying in the Lycaonian language, “The gods have come down to us in the likeness of men!”

12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.

And Barnabas they called Zeus, and Paul, Hermes, because he was the chief speaker.

13 И жрецът при Юпитеровото <капище>, което беше пред града, приведе юнци и <донесе> венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

Then the priest of Zeus, whose temple was in front of their city, brought oxen and garlands to the gates, intending to sacrifice with the multitudes.

14 К ато чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

But when the apostles Barnabas and Paul heard this, they tore their clothes and ran in among the multitude, crying out

15 О , мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;

and saying, “Men, why are you doing these things? We also are men with the same nature as you, and preach to you that you should turn from these useless things to the living God, who made the heaven, the earth, the sea, and all things that are in them,

16 К ойто през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

who in bygone generations allowed all nations to walk in their own ways.

17 а ко и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

Nevertheless He did not leave Himself without witness, in that He did good, gave us rain from heaven and fruitful seasons, filling our hearts with food and gladness.”

18 И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.

And with these sayings they could scarcely restrain the multitudes from sacrificing to them. Stoning, Escape to Derbe

19 М ежду това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

Then Jews from Antioch and Iconium came there; and having persuaded the multitudes, they stoned Paul and dragged him out of the city, supposing him to be dead.

20 А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

However, when the disciples gathered around him, he rose up and went into the city. And the next day he departed with Barnabas to Derbe. Strengthening the Converts

21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

And when they had preached the gospel to that city and made many disciples, they returned to Lystra, Iconium, and Antioch,

22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и <ги учеха>, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

strengthening the souls of the disciples, exhorting them to continue in the faith, and saying, “We must through many tribulations enter the kingdom of God.”

23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

So when they had appointed elders in every church, and prayed with fasting, they commended them to the Lord in whom they had believed.

24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

And after they had passed through Pisidia, they came to Pamphylia.

25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

Now when they had preached the word in Perga, they went down to Attalia.

26 О ттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което <сега> бяха извършили.

From there they sailed to Antioch, where they had been commended to the grace of God for the work which they had completed.

27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.

Now when they had come and gathered the church together, they reported all that God had done with them, and that He had opened the door of faith to the Gentiles.

28 И <там> преседяха доста време с учениците.

So they stayed there a long time with the disciples.