1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

And it came to pass in Iconium that they entered together into the synagogue of the Jews, and so spake that a great multitude of both Jews and Greeks believed.

2 А непокорните <на Божието учение> юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

But the Jews who did not believe stirred up the minds of the nations and made evil-affected against the brethren.

3 Н о пак те преседяха <там> доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

They stayed therefore a good while, speaking boldly, in the Lord, who gave witness to the word of his grace, giving signs and wonders to be done by their hands.

4 И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.

And the multitude of the city was divided, and some were with the Jews and some with the apostles.

5 И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

And when an assault was making, both of the nations and Jews with their rulers, to use ill and stone them,

6 т е се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните <им> места,

they, being aware of it, fled to the cities of Lycaonia, Lystra and Derbe, and the surrounding country,

7 и проповядваха благовестието.

and there they were announcing the glad tidings.

8 А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

And a certain man in Lystra, impotent in his feet, sat, lame from his mother's womb, who had never walked.

9 Т ой слушаше Павла като говореше; а <Павел>, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,

This heard Paul speaking, who, fixing his eyes on him, and seeing that he had faith to be healed,

10 р ече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

said with a loud voice, Rise up straight upon thy feet: and he sprang up and walked.

11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.

But the crowds, who saw what Paul had done, lifted up their voices in Lycaonian, saying, The gods, having made themselves like men, are come down to us.

12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.

And they called Barnabas Jupiter, and Paul Mercury, because he took the lead in speaking.

13 И жрецът при Юпитеровото <капище>, което беше пред града, приведе юнци и <донесе> венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

And the priest of Jupiter who was before the city, having brought bulls and garlands to the gates, would have done sacrifice along with the crowds.

14 К ато чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

But the apostles Barnabas and Paul, having heard, rent their garments, and rushed out to the crowd, crying

15 О , мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;

and saying, Men, why do ye these things? We also are men of like passions with you, preaching to you to turn from these vanities to the living God, who made the heaven, and the earth, and the sea, and all things in them;

16 К ойто през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

who in the past generations suffered all the nations to go in their own ways,

17 а ко и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

though indeed he did not leave himself without witness, doing good, and giving to you from heaven rain and fruitful seasons, filling your hearts with food and gladness.

18 И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.

And saying these things, they with difficulty kept the crowds from sacrificing to them.

19 М ежду това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

But there came Jews from Antioch and Iconium, and having persuaded the crowds and stoned Paul, drew him out of the city, supposing him to have died.

20 А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

But while the disciples encircled him, he rose up and entered into the city. And on the morrow he went away with Barnabas to Derbe.

21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

And having announced the glad tidings to that city, and having made many disciples, they returned to Lystra, and Iconium, and Antioch,

22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и <ги учеха>, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

establishing the souls of the disciples, exhorting them to abide in the faith, and that through many tribulations we must enter into the kingdom of God.

23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

And having chosen them elders in each assembly, having prayed with fastings, they committed them to the Lord, on whom they had believed.

24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

And having passed through Pisidia they came to Pamphylia,

25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

and having spoken the word in Perga, they came down to Attalia;

26 О ттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което <сега> бяха извършили.

and thence they sailed away to Antioch, whence they had been committed to the grace of God for the work which they had fulfilled.

27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.

And having arrived, and having brought together the assembly, they related to them all that God had done with them, and that he had opened a door of faith to the nations.

28 И <там> преседяха доста време с учениците.

And they stayed no little time with the disciples.