1 ( По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

By the rivers of Babylon, there we sat down; yea, we wept when we remembered Zion.

2 Н а върбите всред него Окачихме арфите си.

We hanged our harps upon the willows in the midst thereof.

3 З ащото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.

For there they that carried us away captive required of us a song; and they that made us wail mirth, Sing us of the songs of Zion.

4 К ак да пеем песента Господна В чужда земя?

How should we sing a song of Jehovah's upon a foreign soil?

5 А ко те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>

If I forget thee, Jerusalem, let my right hand forget;

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

If I do not remember thee, let my tongue cleave to my palate: if I prefer not Jerusalem above my chief joy.

7 П омни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!

Remember, O Jehovah, against the sons of Edom, the day of Jerusalem; who said, Lay bare, Lay bare, down to its foundation!

8 Д ъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Daughter of Babylon, who art to be laid waste, happy he that rendereth unto thee that which thou hast meted out to us.

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Happy he that taketh and dasheth thy little ones against the rock.