1 С лед това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.

After these things Jesus went away beyond the sea of Galilee, of Tiberias,

2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

and a great crowd followed him, because they saw the signs which he wrought upon the sick.

3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

And Jesus went up into the mountain, and there sat with his disciples:

4 А наближаваше юдейският празник пасхата.

but the passover, the feast of the Jews, was near.

5 И сус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

Jesus then, lifting up his eyes and seeing that a great crowd is coming to him, says to Philip, Whence shall we buy loaves that these may eat?

6 ( А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

But this he said trying him, for he knew what he was going to do.

7 Ф илип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

Philip answered him, Loaves for two hundred denarii are not sufficient for them, that each may have some little.

8 Е дин от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

One of his disciples, Andrew, Simon Peter's brother, says to him,

9 Т ук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

There is a little boy here who has five barley loaves and two small fishes; but this, what is it for so many?

10 И сус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

Jesus said, Make the men sit down. Now there was much grass in the place: the men therefore sat down, in number about five thousand.

11 И сус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

And Jesus took the loaves, and having given thanks, distributed to those that were set down; and in like manner of the small fishes as much as they would.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

And when they had been filled, he says to his disciples, Gather together the fragments which are over and above, that nothing may be lost.

13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

They gathered therefore together, and filled twelve hand-baskets full of fragments of the five barley loaves, which were over and above to those that had eaten.

14 Т огава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

The men therefore, having seen the sign which Jesus had done, said, This is truly the prophet which is coming into the world.

15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Jesus therefore knowing that they were going to come and seize him, that they might make king, departed again to the mountain himself alone.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

But when evening was come, his disciples went down to the sea,

17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

and having gone on board ship, they went over the sea to Capernaum. And it had already become dark, and Jesus had not come to them,

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

and the sea was agitated by a strong wind blowing.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

Having rowed then about twenty-five or thirty stadia, they see Jesus walking on the sea and coming near the ship; and they were frightened.

20 Н о той им каза: Аз съм; не бойте се!

But he says to them, It is I: be not afraid.

21 З атова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

They were willing therefore to receive him into the ship; and immediately the ship was at the land to which they went.

22 Н а другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

On the morrow the crowd which stood on the other side of the sea, having seen that there was no other little ship there except that into which his disciples had got, and that Jesus had not gone with his disciples into the ship, but his disciples had gone away alone;

23 ( обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

(but other little ships out of Tiberias came near to the place where they ate bread after the Lord had given thanks;)

24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

when therefore the crowd saw that Jesus was not there, nor his disciples, they got into the ships, and came to Capernaum, seeking Jesus.

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

And having found him the other side of the sea, they said to him, Rabbi, when art thou arrived here?

26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Jesus answered them and said, Verily, verily, I say to you, Ye seek me not because ye have seen signs, but because ye have eaten of the loaves and been filled.

27 Р аботете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

Work not the food which perishes, but the food which abides unto life eternal, which the Son of man shall give to you; for him has the Father sealed, God.

28 З атова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

They said therefore to him, What should we do that we may work the works of God?

29 И сус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

Jesus answered and said to them, This is the work of God, that ye believe on him whom he has sent.

30 Т огава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

They said therefore to him, What sign then doest thou that we may see and believe thee? what dost thou work?

31 Б ащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

Our fathers ate the manna in the wilderness, as it is written, He gave them bread out of heaven to eat.

32 Н а това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

Jesus therefore said to them, Verily, verily, I say to you, not Moses that has given you the bread out of heaven; but my Father gives you the true bread out of heaven.

33 З ащото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света.

For the bread of God is he who comes down out of heaven and gives life to the world.

34 Т е, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

They said therefore to him, Lord, ever give to us this bread.

35 И сус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

Jesus said to them, I am the bread of life: he that comes to me shall never hunger, and he that believes on me shall never thirst at any time.

36 Н о казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

But I have said to you, that ye have also seen me and do not believe.

37 В сичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

All that the Father gives me shall come to me, and him that comes to me I will not at all cast out.

38 з ащото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

For I am come down from heaven, not that I should do my will, but the will of him that has sent me.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

And this is the will of him that has sent me, that of all that he has given me I should lose nothing, but should raise it up in the last day.

40 З ащото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

For this is the will of my Father, that every one who sees the Son, and believes on him, should have life eternal; and I will raise him up at the last day.

41 Т огава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

The Jews therefore murmured about him, because he said, I am the bread which has come down out of heaven.

42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

And they said, Is not this Jesus the son of Joseph, whose father and mother we have known? how then does he say, I am come down out of heaven?

43 И сус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

Jesus therefore answered and said to them, Murmur not among yourselves.

44 Н икой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

No one can come to me except the Father who has sent me draw him, and I will raise him up in the last day.

45 П исано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

It is written in the prophets, And they shall be all taught of God. Every one that has heard from the Father, and has learned, comes to me;

46 Н е, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

not that any one has seen the Father, except he who is of God, he has seen the Father.

47 И стина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

Verily, verily, I say to you, He that believes has life eternal.

48 А з съм хлябът на живота.

I am the bread of life.

49 Б ащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.

Your fathers ate the manna in the wilderness and died.

50 Т оя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

This is the bread which comes down out of heaven, that one may eat of it and not die.

51 А з съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

I am the living bread which has come down out of heaven: if any one shall have eaten of this bread he shall live for ever; but the bread withal which I shall give is my flesh, which I will give for the life of the world.

52 Т огава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

The Jews therefore contended among themselves, saying, How can he give us this flesh to eat?

53 З атова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

Jesus therefore said to them, Verily, verily, I say unto you, Unless ye shall have eaten the flesh of the Son of man, and drunk his blood, ye have no life in yourselves.

54 К ойто се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

He that eats my flesh and drinks my blood has life eternal, and I will raise him up at the last day:

55 З ащото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

for my flesh is truly food and my blood is truly drink.

56 К ойто се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

He that eats my flesh and drinks my blood dwells in me and I in him.

57 К акто живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

As the living Father has sent me and I live on account of the Father, he also who eats me shall live also on account of me.

58 Т оя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

This is the bread which has come down out of heaven. Not as the fathers ate and died: he that eats this bread shall live for ever.

59 Т ова рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

These things he said in synagogue, teaching in Capernaum.

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

Many therefore of his disciples having heard said, This word is hard; who can hear it?

61 Н о Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

But Jesus, knowing in himself that his disciples murmur concerning this, said to them, Does this offend you?

62 Т огава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

If then ye see the Son of man ascending up where he was before?

63 Д ухът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

It is the Spirit which quickens, the flesh profits nothing: the words which I have spoken unto you are spirit and are life.

64 Н о има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

But there are some of you who do not believe. For Jesus knew from the beginning who they were who did not believe, and who would deliver him up.

65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

And he said, Therefore said I unto you, that no one can come to me unless it be given to him from the Father.

66 П оради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

From that many of his disciples went away back and walked no more with him.

67 З а туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

Jesus therefore said to the twelve, Will ye also go away?

68 С имон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

Simon Peter answered him, Lord, to whom shall we go? thou hast words of life eternal;

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

and we have believed and known that thou art the holy one of God.

70 И сус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

Jesus answered them, Have not I chosen you the twelve? and of you one is a devil.

71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

Now he spoke of Judas of Simon, Iscariote, for he should deliver him up, being one of the twelve.