1 Е то и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.

And this is the law of the trespass-offering—it is most holy:

2 Н а мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо.

in the place where they slaughter the burnt-offering shall they slaughter the trespass-offering; and the blood thereof shall he sprinkle on the altar round about.

3 О т него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,

And he shall present of it all the fat thereof; the fat tail and the fat that covereth the inwards,

4 д вата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);

and the two kidneys, and the fat that is on them, which is by the flanks, and the net above the liver, which he shall take away as far as the kidneys.

5 и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление.

And the priest shall burn them on the altar, an offering by fire to Jehovah: it is a trespass-offering.

6 В секи от мъжки пол между свещеническите <семейства> да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.

Every male among the priests shall eat thereof; in a holy place shall it be eaten: it is most holy.

7 К акто е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.

As the sin-offering, so is the trespass-offering; be one law for them: it shall be the priest's who maketh atonement therewith.

8 А който свещеник принася някому <приноса за> всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.

And the priest that presenteth any man's burnt-offering, the skin of the burnt-offering which he hath presented shall be the priest's for himself.

9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.

And every oblation that is baken in the oven, and all that is prepared in the cauldron and in the pan, shall be the priest's who offereth it; to him it shall belong.

10 А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.

And every oblation, mingled with oil, and dry, shall all the sons of Aaron have, one as the other.

11 Е то и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:

And this is the law of the sacrifice of peace-offering, which shall present to Jehovah.

12 а ко я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.

If he present it for a thanksgiving, then he shall present with the sacrifice of thanksgiving unleavened cakes mingled with oil, and unleavened wafers anointed with oil, and fine flour saturated with oil, cakes mingled with oil.

13 А , освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.

Besides the cakes, he shall present his offering of leavened bread with the sacrifice of his peace-offering of thanksgiving.

14 И от приноса си да принесе по едно от всички <тия неща> принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.

And of it he shall present one out of the whole offering as a heave-offering to Jehovah; to the priest that sprinkleth the blood of the peace-offering, to him it shall belong.

15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.

And the flesh of the sacrifice of his peace-offering of thanksgiving shall be eaten the same day that it is presented; he shall not let any of it remain until the morning.

16 Н о ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;

And if the sacrifice of his offering be a vow, or voluntary, it shall be eaten the same day that he presented his sacrifice; on the morrow also the remainder of it shall be eaten;

17 н о каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.

and the remainder of the flesh of the sacrifice on the third day shall be burned with fire.

18 И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.

And if of the flesh of the sacrifice of his peace-offering be eaten at all on the third day, it shall not be accepted, it shall not be reckoned to him that hath presented it; it shall be an unclean thing, and the soul that eateth of it shall bear his iniquity.

19 М есото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от <неоскверненото> месо да яде всеки, който е чист;

And the flesh that toucheth anything unclean shall not be eaten; it shall be burned with fire. And as to the flesh, all that are clean may eat flesh.

20 н о оня човек, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

But the soul that eateth the flesh of the sacrifice of peace-offering which is for Jehovah, having his uncleanness upon him, that soul shall be cut off from his peoples.

21 С ъщо и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

And if any one touch anything unclean, the uncleanness of man, or unclean beast, or any unclean abomination, and eat of the flesh of the sacrifice of peace-offering, which is for Jehovah, that soul shall be cut off from his peoples.

22 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:

And Jehovah spoke to Moses, saying,

23 Г овори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.

Speak unto the children of Israel, saying, No fat, of ox, or of sheep, or of goat shall ye eat.

24 Т лъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка <друга> нужда; но никак да не ядете от нея.

But the fat of a dead carcase, and the fat of that which is torn, may be used in any other use; but ye shall in no wise eat it.

25 З ащото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.

For whoever eateth the fat of the beast of which men present an offering by fire to Jehovah, the soul that hath eaten shall be cut off from his peoples.

26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.

And no blood shall ye eat in any of your dwellings, whether it be of fowl or of cattle.

27 В секи човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

Whatever soul it be that eateth any manner of blood, that soul shall be cut off from his peoples.

28 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:

And Jehovah spoke to Moses, saying,

29 Г овори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.

Speak unto the children of Israel, saying, He that presenteth the sacrifice of his peace-offering to Jehovah shall bring his offering to Jehovah of the sacrifice of his peace-offering.

30 С ъс своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.

His own hands shall bring Jehovah's offerings by fire, the fat with the breast shall he bring: the breast, that it may be waved as a wave-offering before Jehovah.

31 А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.

And the priest shall burn the fat on the altar; and the breast shall be Aaron's and his sons'.

32 И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.

And the right shoulder of the sacrifices of your peace-offerings shall ye give as a heave-offering unto the priest.

33 К ойто от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.

He of the sons of Aaron that presenteth the blood of the peace-offerings, and the fat, shall have the right shoulder for part.

34 З ащото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.

For the breast of the wave-offering, and the shoulder of the heave-offering, have I taken of the children of Israel from the sacrifices of their peace-offerings, and have given them unto Aaron the priest and unto his sons from the children of Israel by an everlasting statute.

35 Т ова е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и за синовете му, поради помазването им, в деня когато представи <синовете> си, за да свещенодействуват Господу,

This is of the anointing of Aaron and of the anointing of his sons, from Jehovah's offerings by fire, in the day he presented them to serve Jehovah as priests,

36 к ойто дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня, когато ги помаза. Това е <тяхно> вечно право във всичките им поколения.

which Jehovah commanded to be given them by the children of Israel in the day that he anointed them: an everlasting statute, throughout their generations.

37 Т ова е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,

This is the law of the burnt-offering, of the oblation, and of the sin-offering, and of the trespass-offering, and of the consecration-offering, and of the sacrifice of peace-offering,

38 к ойто Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.

which Jehovah commanded Moses in mount Sinai, in the day that he commanded the children of Israel to present their offerings to Jehovah, in the wilderness of Sinai.