1 Н аистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
Surely there is a vein for the silver, and a place for gold which they refine;
2 Ж елязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.
Iron is taken out of the dust, and copper is molten out of the stone.
3 & lt;Човекът> туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
putteth an end to the darkness, and exploreth to the utmost limit, the stones of darkness and of the shadow of death.
4 Д алеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.
He openeth a shaft far from the inhabitants: forgotten of the foot, they hang suspended; away below men they hover.
5 К олкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
As for the earth, out of it cometh bread, and underneath it is turned up as by fire;
6 К амъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
The stones of it are the place of sapphires, and it hath dust of gold.
7 Х ищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.
It is a path no bird of prey knoweth, and the vulture's eye hath not seen it;
8 Г орделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
The proud beasts have not trodden it, nor the fierce lion passed over it.
9 & lt;Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
putteth forth his hand upon the flinty rock, he overturneth the mountains by the root.
10 Р азсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
He cutteth out channels in the rocks, and his eye seeth every precious thing.
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
He bindeth the streams that they drip not, and what is hidden he bringeth forth to light.
12 Н о мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
But wisdom, where shall it be found? and where is the place of understanding?
13 Ч овекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
Man knoweth not the value thereof; and it is not found in the land of the living.
14 Б ездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.
The deep saith, It is not in me; and the sea saith, It is not with me.
15 Н е може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
Choice gold cannot be given for it, nor silver be weighed for its price.
16 Н е може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
It is not set in the balance with gold of Ophir, with the precious onyx, and the sapphire.
17 З лато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.
Gold and glass cannot be compared to it, nor vessels of fine gold be its exchange.
18 Н е ще се спомене корал или кристал <за покупката й. >Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
Corals and crystal are no more remembered; yea, the acquisition of wisdom is above rubies.
19 Т опаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
The topaz of Ethiopia shall not be compared to it, neither shall it be set in the balance with pure gold.
20 О т где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -
Whence then cometh wisdom? and where is the place of understanding?
21 П онеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
For it is hidden from the eyes of all living, and concealed from the fowl of the heavens.
22 Г ибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
Destruction and death say, We have heard its report with our ears.
23 Б ог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
God understandeth the way thereof, and he knoweth its place:
24 П онеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
For he looketh to the ends of the earth, he seeth under the whole heaven.
25 З а да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
In making a weight for the wind, and meting out the waters by measure,
26 К огато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,
In appointing a statute for the rain, and a way for the thunder's flash:
27 Т огава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;
Then did he see it, and declare it; he established it, yea, and searched it out;
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
And unto man he said, Lo, the fear of the Lord, that is wisdom; and to depart from evil is understanding.