1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

In beginning was the Word, and the Word was with God, and the Word was God.

2 Т о в начало беше у Бога.

He was in the beginning with God.

3 В сичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо <от това>, което е станало.

All things received being through him, and without him not one received being which has received being.

4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

In him was life, and the life was the light of men.

5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

And the light appears in darkness, and the darkness apprehended it not.

6 Я ви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.

There was a man sent from God, his name John.

7 Т ой дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.

He came for witness, that he might witness concerning the light, that all might believe through him.

8 Н е беше той светлината, но <дойде> да свидетелствува за светлината.

He was not the light, but that he might witness concerning the light.

9 И стинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.

The true light was that which, coming into the world, lightens every man.

10 Т ой бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

He was in the world, and the world had being through him, and the world knew him not.

11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.

He came to his own, and his own received him not;

12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, <сиреч>, на тия, които вярват в Неговото име;

but as many as received him, to them gave he right to be children of God, to those that believe on his name;

13 к оито се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

who have been born, not of blood, nor of flesh's will, nor of man's will, but of God.

14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

And the Word became flesh, and dwelt among us (and we have contemplated his glory, a glory as of an only-begotten with a father), full of grace and truth;

15 И оан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.

(John bears witness of him, and he has cried, saying, This was he of whom I said, He that comes after me is preferred before me, for he was before me;)

16 З ащото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;

for of his fulness we all have received, and grace upon grace.

17 п онеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

For the law was given by Moses: grace and truth subsists through Jesus Christ.

18 Н икой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

No one has seen God at any time; the only-begotten Son, who is in the bosom of the Father, he hath declared.

19 И ето, свидетелството, <което> Иоан <даде>, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?

And this is the witness of John, when the Jews sent from Jerusalem priests and Levites that they might ask him, Thou, who art thou?

20 Т ой изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.

And he acknowledged and denied not, and acknowledged, I am not the Christ.

21 И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.

And they asked him, What then? Art thou Elias? And he says, I am not. Art thou the prophet? And he answered, No.

22 Н а това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?

They said therefore to him, Who art thou? that we may give an answer to those who sent us. What sayest thou of thyself?

23 Т ой рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.

He said, I voice of one crying in the wilderness, Make straight the path of Lord, as said Esaias the prophet.

24 А изпратените бяха от фарисеите.

And they were sent from among the Pharisees.

25 И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?

And they asked him and said to him, Why baptisest thou then, if thou art not the Christ, nor Elias, nor the prophet?

26 В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,

John answered them saying, I baptise with water. In the midst of you stands, whom ye do not know,

27 О нзи, Който иде подир мене,, Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.

he who comes after me, the thong of whose sandal I am not worthy to unloose.

28 Т ова стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

These things took place in Bethany, across the Jordan, where John was baptising.

29 Н а следния ден <Иоан> вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

On the morrow he sees Jesus coming to him, and says, Behold the Lamb of God, who takes away the sin of the world.

30 Т оя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.

He it is of whom I said, A man comes after me who takes a place before me, because he was before me;

31 И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.

and I knew him not; but that he might be manifested to Israel, therefore have I come baptising with water.

32 И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.

And John bore witness, saying, I beheld the Spirit descending as a dove from heaven, and it abode upon him.

33 И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.

And I knew him not; but he who sent me to baptise with water, he said to me, Upon whom thou shalt see the Spirit descending and abiding on him, he it is who baptises with Holy Spirit.

34 И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.

And I have seen and borne witness that this is the Son of God.

35 Н а следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.

Again, on the morrow, there stood John and two of his disciples.

36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!

And, looking at Jesus as he walked, he says, Behold the Lamb of God.

37 И двамата ученика го чуха да говори <така>, и отидоха подир Исуса.

And the two disciples heard him speaking, and followed Jesus.

38 И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?

But Jesus having turned, and seeing them following, says to them, What seek ye? And they said to him, Rabbi (which, being interpreted, signifies Teacher), where abidest thou?

39 К азва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.

He says to them, Come and see. They went therefore, and saw where he abode; and they abode with him that day. It was about the tenth hour.

40 Е диният от двамата, които чуха от Иоана за <Него> и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

Andrew, the brother of Simon Peter, was one of the two who heard from John and followed him.

41 Т ой първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

He first finds his own brother Simon, and says to him, We have found the Messias (which being interpreted is Christ).

42 К ато го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър {Значи: Канара.}).

And he led him to Jesus. Jesus looking at him said, Thou art Simon, the son of Jonas; thou shalt be called Cephas (which interpreted is stone).

43 Н а другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.

On the morrow he would go forth into Galilee, and Jesus finds Philip, and says to him, Follow me.

44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.

And Philip was from Bethsaida, of the city of Andrew and Peter.

45 Ф илип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за< Когото писаха> пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.

Philip finds Nathanael, and says to him, We have found him of whom Moses wrote in the law, and the prophets, Jesus, the son of Joseph, who is from Nazareth.

46 Н атанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.

And Nathanael said to him, Can anything good come out of Nazareth? Philip says to him, Come and see.

47 И сус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.

Jesus saw Nathanael coming to him, and says of him, Behold truly an Israelite, in whom there is no guile.

48 Н атанаил му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.

Nathanael says to him, Whence knowest thou me? Jesus answered and said to him, Before that Philip called thee, when thou wast under the fig-tree, I saw thee.

49 Н атанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.

Nathanael answered and said to him, Rabbi, thou art the Son of God, thou art the King of Israel.

50 И сус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.

Jesus answered and said to him, Because I said to thee, I saw thee under the fig-tree, believest thou? Thou shalt see greater things than these.

51 И рече му: Истина, истина ви казвам, ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.

And he says to him, Verily, verily, I say to you, Henceforth ye shall see the heaven opened, and the angels of God ascending and descending on the Son of man.