1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

In the beginning was the Word, and the Word was with God, and the Word was God.

2 Т о в начало беше у Бога.

The same was in the beginning with God.

3 В сичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо <от това>, което е станало.

All things were made through him; and without him was not anything made that hath been made.

4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

In him was life; and the life was the light of men.

5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

And the light shineth in the darkness; and the darkness apprehended it not.

6 Я ви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.

There came a man, sent from God, whose name was John.

7 Т ой дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.

The same came for witness, that he might bear witness of the light, that all might believe through him.

8 Н е беше той светлината, но <дойде> да свидетелствува за светлината.

He was not the light, but came that he might bear witness of the light.

9 И стинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.

There was the true light, even the light which lighteth every man, coming into the world.

10 Т ой бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

He was in the world, and the world was made through him, and the world knew him not.

11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.

He came unto his own, and they that were his own received him not.

12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, <сиреч>, на тия, които вярват в Неговото име;

But as many as received him, to them gave he the right to become children of God, even to them that believe on his name:

13 к оито се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

who were born, not of blood, nor of the will of the flesh, nor of the will of man, but of God.

14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

And the Word became flesh, and dwelt among us (and we beheld his glory, glory as of the only begotten from the Father), full of grace and truth.

15 И оан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.

John beareth witness of him, and crieth, saying, This was he of whom I said, He that cometh after me is become before me: for he was before me.

16 З ащото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;

For of his fulness we all received, and grace for grace.

17 п онеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

For the law was given through Moses; grace and truth came through Jesus Christ.

18 Н икой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

No man hath seen God at any time; the only begotten Son, who is in the bosom of the Father, he hath declared him.

19 И ето, свидетелството, <което> Иоан <даде>, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?

And this is the witness of John, when the Jews sent unto him from Jerusalem priests and Levites to ask him, Who art thou?

20 Т ой изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.

And he confessed, and denied not; and he confessed, I am not the Christ.

21 И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.

And they asked him, What then? Art thou Elijah? And he saith, I am not. Art thou the prophet? And he answered, No.

22 Н а това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?

They said therefore unto him, Who art thou? that we may give an answer to them that sent us. What sayest thou of thyself?

23 Т ой рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.

He said, I am the voice of one crying in the wilderness, Make straight the way of the Lord, as said Isaiah the prophet.

24 А изпратените бяха от фарисеите.

And they had been sent from the Pharisees.

25 И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?

And they asked him, and said unto him, Why then baptizest thou, if thou art not the Christ, neither Elijah, neither the prophet?

26 В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,

John answered them, saying, I baptize in water: in the midst of you standeth one whom ye know not,

27 О нзи, Който иде подир мене,, Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.

even he that cometh after me, the latchet of whose shoe I am not worthy to unloose.

28 Т ова стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

These things were done in Bethany beyond the Jordan, where John was baptizing.

29 Н а следния ден <Иоан> вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

On the morrow he seeth Jesus coming unto him, and saith, Behold, the Lamb of God, that taketh away the sin of the world!

30 Т оя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.

This is he of whom I said, After me cometh a man who is become before me: for he was before me.

31 И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.

And I knew him not; but that he should be made manifest to Israel, for this cause came I baptizing in water.

32 И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.

And John bare witness, saying, I have beheld the Spirit descending as a dove out of heaven; and it abode upon him.

33 И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.

And I knew him not: but he that sent me to baptize in water, he said unto me, Upon whomsoever thou shalt see the Spirit descending, and abiding upon him, the same is he that baptizeth in the Holy Spirit.

34 И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.

And I have seen, and have borne witness that this is the Son of God.

35 Н а следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.

Again on the morrow John was standing, and two of his disciples;

36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!

and he looked upon Jesus as he walked, and saith, Behold, the Lamb of God!

37 И двамата ученика го чуха да говори <така>, и отидоха подир Исуса.

And the two disciples heard him speak, and they followed Jesus.

38 И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?

And Jesus turned, and beheld them following, and saith unto them, What seek ye? And they said unto him, Rabbi (which is to say, being interpreted, Teacher), where abideth thou?

39 К азва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.

He saith unto them, Come, and ye shall see. They came therefore and saw where he abode; and they abode with him that day: it was about the tenth hour.

40 Е диният от двамата, които чуха от Иоана за <Него> и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

One of the two that heard John speak, and followed him, was Andrew, Simon Peter's brother.

41 Т ой първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

He findeth first his own brother Simon, and saith unto him, We have found the Messiah (which is, being interpreted, Christ).

42 К ато го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър {Значи: Канара.}).

He brought him unto Jesus. Jesus looked upon him, and said, Thou art Simon the son of John: thou shalt be called Cephas (which is by interpretation, Peter).

43 Н а другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.

On the morrow he was minded to go forth into Galilee, and he findeth Philip: and Jesus saith unto him, Follow me.

44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.

Now Philip was from Bethsaida, of the city of Andrew and Peter.

45 Ф илип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за< Когото писаха> пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.

Philip findeth Nathanael, and saith unto him, We have found him, of whom Moses in the law, and the prophets, wrote, Jesus of Nazareth, the son of Joseph.

46 Н атанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.

And Nathanael said unto him, Can any good thing come out of Nazareth? Philip saith unto him, Come and see.

47 И сус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.

Jesus saw Nathanael coming to him, and saith of him, Behold, an Israelite indeed, in whom is no guile!

48 Н атанаил му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.

Nathanael saith unto him, Whence knowest thou me? Jesus answered and said unto him, Before Philip called thee, when thou wast under the fig tree, I saw thee.

49 Н атанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.

Nathanael answered him, Rabbi, thou art the Son of God; thou art King of Israel.

50 И сус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.

Jesus answered and said unto him, Because I said unto thee, I saw thee underneath the fig tree, believest thou? thou shalt see greater things than these.

51 И рече му: Истина, истина ви казвам, ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.

And he saith unto him, Verily, verily, I say unto you, Ye shall see the heaven opened, and the angels of God ascending and descending upon the Son of man.