1 ( По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21: 1, 24: 3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

I cry with my voice unto Jehovah; With my voice unto Jehovah do I make supplication.

2 И зливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.

I pour out my complaint before him; I show before him my trouble.

3 К огато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.

When my spirit was overwhelmed within me, Thou knewest my path. In the way wherein I walk Have they hidden a snare for me.

4 П огледни надясно <ми> и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

Look on my right hand, and see; For there is no man that knoweth me: Refuge hath failed me; No man careth for my soul.

5 К ъм Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

I cried unto thee, O Jehovah; I said, Thou art my refuge, My portion in the land of the living.

6 В нимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

Attend unto my cry; For I am brought very low: Deliver me from my persecutors; For they are stronger than I.

7 И зведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

Bring my soul out of prison, That I may give thanks unto thy name: The righteous shall compass me about; For thou wilt deal bountifully with me.