1 А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.

Now concerning the things whereof ye wrote: It is good for a man not to touch a woman.

2 Н о, за <да се избягват> блудодеянията, нека всеки <мъж> има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.

But, because of fornications, let each man have his own wife, and let each woman have her own husband.

3 М ъжът нека има с жената дължимото <към нея> сношение; подобно и жената с мъжа.

Let the husband render unto the wife her due: and likewise also the wife unto the husband.

4 Ж ената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.

The wife hath not power over her own body, but the husband: and likewise also the husband hath not power over his own body, but the wife.

5 Н е лишавайте един друг от <съпружеско сношение>, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.

Defraud ye not one the other, except it be by consent for a season, that ye may give yourselves unto prayer, and may be together again, that Satan tempt you not because of your incontinency.

6 Н о, това казвам, като позволение, а не като заповед.

But this I say by way of concession, not of commandment.

7 О баче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.

Yet I would that all men were even as I myself. Howbeit each man hath his own gift from God, one after this manner, and another after that.

8 А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

But I say to the unmarried and to widows, It is good for them if they abide even as I.

9 Н о, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.

But if they have not continency, let them marry: for it is better to marry than to burn.

10 А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;

But unto the married I give charge, yea not I, but the Lord, That the wife depart not from her husband

11 ( но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.

(but should she depart, let her remain unmarried, or else be reconciled to her husband); and that the husband leave not his wife.

12 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.

But to the rest say I, not the Lord: If any brother hath an unbelieving wife, and she is content to dwell with him, let him not leave her.

13 И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.

And the woman that hath an unbelieving husband, and he is content to dwell with her, let her not leave her husband.

14 З ащото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, <своя мъж;> инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

For the unbelieving husband is sanctified in the wife, and the unbelieving wife is sanctified in the brother: else were your children unclean; but now are they holy.

15 Н о, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива <случаи> братът или сестрата не са поробени <на брачния закон>. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

Yet if the unbelieving departeth, let him depart: the brother or the sister is not under bondage in such cases: but God hath called us in peace.

16 З ащото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?

For how knowest thou, O wife, whether thou shalt save thy husband? Or how knowest thou, O husband, whether thou shalt save thy wife?

17 С амо нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил <сили>, и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

Only, as the Lord hath distributed to each man, as God hath called each, so let him walk. And so ordain I in all the churches.

18 О брязан ли е бил призован някой <във вярата>, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.

Was any man called being circumcised? Let him not become uncircumcised. Hath any been called in uncircumcision? Let him not be circumcised.

19 О брязването е нищо, и необрязването е нищо, но <важното е> пазенето на Божиите заповеди.

Circumcision is nothing, and uncircumcision is nothing; but the keeping of the commandments of God.

20 В секи нека си остава в това звание, в което е бил призован <във вярата>.

Let each man abide in that calling wherein he was called.

21 & lt;В положение на> роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай <случая>);

Wast thou called being a bondservant? Care not for it: nay, even if thou canst become free, use it rather.

22 з ащото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.

For he that was called in the Lord being a bondservant, is the Lord's freedman: likewise he that was called being free, is Christ's bondservant.

23 С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

Ye were bought with a price; become not bondservants of men.

24 Б ратя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.

Brethren, let each man, wherein he was called, therein abide with God.

25 О тносно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

Now concerning virgins I have no commandment of the Lord: but I give my judgment, as one that hath obtained mercy of the Lord to be trustworthy.

26 И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.

I think therefore that this is good by reason of the distress that is upon us, namely, that it is good for a man to be as he is.

27 В ързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.

Art thou bound unto a wife? Seek not to be loosed. Art thou loosed from a wife? Seek not a wife.

28 Н о, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

But shouldest thou marry, thou hast not sinned; and if a virgin marry, she hath not sinned. Yet such shall have tribulation in the flesh: and I would spare you.

29 Т ова само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;

But this I say, brethren, the time is shortened, that henceforth both those that have wives may be as though they had none;

30 и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че <нищо> не притежават;

and those that weep, as though they wept not; and those that rejoice, as though they rejoiced not; and those that buy, as though they possessed not;

31 и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние {Гръцки: Образът.} на тоя свят преминава.

and those that use the world, as not using it to the full: for the fashion of this world passeth away.

32 А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;

But I would have you to be free from cares. He that is unmarried is careful for the things of the Lord, how he may please the Lord:

33 а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.

but he that is married is careful for the things of the world, how he may please his wife,

34 Т ъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.

and is divided. So also the woman that is unmarried and the virgin is careful for the things of the Lord, that she may be holy both in body and in spirit: but she that is married is careful for the things of the world, how she may please her husband.

35 И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.

And this I say for your own profit; not that I may cast a snare upon you, but for that which is seemly, and that ye may attend upon the Lord without distraction.

36 П ак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към <дъщеря> си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.

But if any man thinketh that he behaveth himself unseemly toward his virgin daughter, if she be past the flower of her age, and if need so requireth, let him do what he will; he sinneth not; let them marry.

37 Н о който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт <да изпълни> волята си, и е решил в сърцето си да държи <дъщеря> си девицата <неомъжена>, ще направи добре.

But he that standeth stedfast in his heart, having no necessity, but hath power as touching in his own heart, to keep his own virgin daughter, shall do well.

38 Т ака щото, който омъжи <дъщеря> си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.

So then both he that giveth his own virgin daughter in marriage doeth well; and he that giveth her not in marriage shall do better.

39 Ж ената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.

A wife is bound for so long time as her husband liveth; but if the husband be dead, she is free to be married to whom she will; only in the Lord.

40 Н о, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.

But she is happier if she abide as she is, after my judgment: and I think that I also have the Spirit of God.