1 Н е вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

Doth not wisdom cry, And understanding put forth her voice?

2 Т я стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

On the top of high places by the way, Where the paths meet, she standeth;

3 В ъзгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

Beside the gates, at the entry of the city, At the coming in at the doors, she crieth aloud:

4 К ъм вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

Unto you, O men, I call; And my voice is to the sons of men.

5 В ие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

O ye simple, understand prudence; And, ye fools, be of an understanding heart.

6 П ослушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото.

Hear, for I will speak excellent things; And the opening of my lips shall be right things.

7 З ащото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

For my mouth shall utter truth; And wickedness is an abomination to my lips.

8 В сичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

All the words of my mouth are in righteousness; There is nothing crooked or perverse in them.

9 Т е всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

They are all plain to him that understandeth, And right to them that find knowledge.

10 П риемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

Receive my instruction, and not silver; And knowledge rather than choice gold.

11 З ащото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

For wisdom is better than rubies; And all the things that may be desired are not to be compared unto it.

12 А з, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

I wisdom have made prudence my dwelling, And find out knowledge and discretion.

13 С трах от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

The fear of Jehovah is to hate evil: Pride, and arrogancy, and the evil way, And the perverse mouth, do I hate.

14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

Counsel is mine, and sound knowledge: I am understanding; I have might.

15 Ч рез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

By me kings reign, And princes decree justice.

16 Ч рез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

By me princes rule, And nobles, even all the judges of the earth.

17 А з любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

I love them that love me; And those that seek me diligently shall find me.

18 Б огатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

Riches and honor are with me; Yea, durable wealth and righteousness.

19 П лодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

My fruit is better than gold, yea, than fine gold; And my revenue than choice silver.

20 Х одя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

I walk in the way of righteousness, In the midst of the paths of justice;

21 З а да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

That I may cause those that love me to inherit substance, And that I may fill their treasuries.

22 Г оспод ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

Jehovah possessed me in the beginning of his way, Before his works of old.

23 О т вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

I was set up from everlasting, from the beginning, Before the earth was.

24 Р одих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

When there were no depths, I was brought forth, When there were no fountains abounding with water.

25 П реди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

Before the mountains were settled, Before the hills was I brought forth;

26 Д окато <Господ> още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

While as yet he had not made the earth, nor the fields, Nor the beginning of the dust of the world.

27 К огато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

When he established the heavens, I was there: When he set a circle upon the face of the deep,

28 К огато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

When he made firm the skies above, When the fountains of the deep became strong,

29 К огато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

When he gave to the sea its bound, That the waters should not transgress his commandment, When he marked out the foundations of the earth;

30 Т огава аз бях при Него, <като> майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

Then I was by him, as a master workman; And I was daily his delight, Rejoicing always before him,

31 В еселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми <бе> с човешки чада.

Rejoicing in his habitable earth; And my delight was with the sons of men.

32 С ега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

Now therefore, my sons, hearken unto me; For blessed are they that keep my ways.

33 П ослушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

Hear instruction, and be wise, And refuse it not.

34 Б лажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

Blessed is the man that heareth me, Watching daily at my gates, Waiting at the posts of my doors.

35 З ащото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

For whoso findeth me findeth life, And shall obtain favor of Jehovah.

36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

But he that sinneth against me wrongeth his own soul: All they that hate me love death.