1 ( По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

Hear this, all ye peoples; Give ear, all ye inhabitants of the world,

2 И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

Both low and high, Rich and poor together.

3 У стата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

My mouth shall speak wisdom; And the meditation of my heart shall be of understanding.

4 Щ е наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

I will incline mine ear to a parable: I will open my dark saying upon the harp.

5 З ащо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

Wherefore should I fear in the days of evil, When iniquity at my heels compasseth me about?

6 О т ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

They that trust in their wealth, And boast themselves in the multitude of their riches;

7 Н и един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

None of them can by any means redeem his brother, Nor give to God a ransom for him;

8 ( Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

(For the redemption of their life is costly, And it faileth for ever;)

9 Т а да живее вечно И да не види изтление.

That he should still live alway, That he should not see corruption.

10 З ащото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

For he shall see it. Wise men die; The fool and the brutish alike perish, And leave their wealth to others.

11 Т айната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

Their inward thought is, that their houses shall continue for ever, And their dwelling-places to all generations; They call their lands after their own names.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

But man being in honor abideth not: He is like the beasts that perish.

13 Т ова е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

This their way is their folly: Yet after them men approve their sayings. Selah

14 Н азначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

They are appointed as a flock for Sheol; Death shall be their shepherd; And the upright shall have dominion over them in the morning; And their beauty shall be for Sheol to consume, That there be no habitation for it.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

But God will redeem my soul from the power of Sheol; For he will receive me. Selah

16 Н е бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

Be not thou afraid when one is made rich, When the glory of his house is increased.

17 З ащото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,

For when he dieth he shall carry nothing away; His glory shall not descend after him.

18 А ко и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

Though while he lived he blessed his soul (And men praise thee, when thou doest well to thyself,)

19 П ак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

He shall go to the generation of his fathers; They shall never see the light.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

Man that is in honor, and understandeth not, Is like the beasts that perish.