1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

And it came to pass in Iconium that they entered together into the synagogue of the Jews, and so spake that a great multitude both of Jews and of Greeks believed.

2 А непокорните <на Божието учение> юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

But the Jews that were disobedient stirred up the souls of the Gentiles, and made them evil affected against the brethren.

3 Н о пак те преседяха <там> доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

Long time therefore they tarried there speaking boldly in the Lord, who bare witness unto the word of his grace, granting signs and wonders to be done by their hands.

4 И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.

But the multitude of the city was divided; and part held with the Jews, and part with the apostles.

5 И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

And when there was made an onset both of the Gentiles and of the Jews with their rulers, to treat them shamefully and to stone them,

6 т е се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните <им> места,

they became aware of it, and fled unto the cities of Lycaonia, Lystra and Derbe, and the region round about:

7 и проповядваха благовестието.

and there they preached the gospel.

8 А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

And at Lystra there sat a certain man, impotent in his feet, a cripple from his mother's womb, who never had walked.

9 Т ой слушаше Павла като говореше; а <Павел>, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,

The same heard Paul speaking, who, fastening eyes upon him, and seeing that he had faith to be made whole,

10 р ече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

said with a loud voice, Stand upright on thy feet. And he leaped up and walked.

11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.

And when the multitude saw what Paul had done, they lifted up their voice, saying in the speech of Lycaonia, The gods are come down to us in the likeness of men.

12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.

And they called Barnabas, Jupiter; and Paul, Mercury, because he was the chief speaker.

13 И жрецът при Юпитеровото <капище>, което беше пред града, приведе юнци и <донесе> венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

And the priest of Jupiter whose temple was before the city, brought oxen and garlands unto the gates, and would have done sacrifice with the multitudes.

14 К ато чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

But when the apostles, Barnabas and Paul, heard of it, they rent their garments, and sprang forth among the multitude, crying out

15 О , мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;

and saying, Sirs, why do ye these things? We also are men of like passions with you, and bring you good tidings, that ye should turn from these vain things unto a living God, who made the heaven and the earth and the sea, and all that in them is:

16 К ойто през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

who in the generations gone by suffered all the nations to walk in their own ways.

17 а ко и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

And yet He left not himself without witness, in that he did good and gave you from heaven rains and fruitful seasons, filling your hearts with food and gladness.

18 И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.

And with these sayings scarce restrained they the multitudes from doing sacrifice unto them.

19 М ежду това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

But there came Jews thither from Antioch and Iconium: and having persuaded the multitudes, they stoned Paul, and dragged him out of the city, supposing that he was dead.

20 А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

But as the disciples stood round about him, he rose up, and entered into the city: and on the morrow he went forth with Barnabas to Derbe.

21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

And when they had preached the gospel to that city, and had made many disciples, they returned to Lystra, and to Iconium, and to Antioch,

22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и <ги учеха>, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

confirming the souls of the disciples, exhorting them to continue in the faith, and that through many tribulations we must enter into the kingdom of God.

23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

And when they had appointed for them elders in every church, and had prayed with fasting, they commended them to the Lord, on whom they had believed.

24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

And they passed through Pisidia, and came to Pamphylia.

25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

And when they had spoken the word in Perga, they went down to Attalia;

26 О ттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което <сега> бяха извършили.

and thence they sailed to Antioch, from whence they had been committed to the grace of God for the work which they had fulfilled.

27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.

And when they were come, and had gathered the church together, they rehearsed all things that God had done with them, and that he had opened a door of faith unto the Gentiles.

28 И <там> преседяха доста време с учениците.

And they tarried no little time with the disciples.