1 ( По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

We have heard with our ears, O God, Our fathers have told us, What work thou didst in their days, In the days of old.

2 Т и си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Thou didst drive out the nations with thy hand; But them thou didst plant: Thou didst afflict the peoples; But them thou didst spread abroad.

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

For they gat not the land in possession by their own sword, Neither did their own arm save them; But thy right hand, and thine arm, and the light of thy countenance, Because thou wast favorable unto them.

4 Т и си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

Thou art my King, O God: Command deliverance for Jacob.

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

Through thee will we push down our adversaries: Through thy name will we tread them under that rise up against us.

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

For I will not trust in my bow, Neither shall my sword save me.

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

But thou hast saved us from our adversaries, And hast put them to shame that hate us.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

In God have we made our boast all the day long, And we will give thanks unto thy name for ever. Selah

9 Н о сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

But now thou hast cast us off, and brought us to dishonor, And goest not forth with our hosts.

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

Thou makest us to turn back from the adversary; And they that hate us take spoil for themselves.

11 П редал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

Thou hast made us like sheep appointed for food, And hast scattered us among the nations.

12 П родал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

Thou sellest thy people for nought, And hast not increased thy wealth by their price.

13 П равиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

Thou makest us a reproach to our neighbors, A scoffing and a derision to them that are round about us.

14 П равиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

Thou makest us a byword among the nations, A shaking of the head among the peoples.

15 В секи ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

All the day long is my dishonor before me, And the shame of my face hath covered me,

16 П оради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

For the voice of him that reproacheth and blasphemeth, By reason of the enemy and the avenger.

17 В сичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

All this is come upon us; Yet have we not forgotten thee, Neither have we dealt falsely in thy covenant.

18 С ърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

Our heart is not turned back, Neither have our steps declined from thy way,

19 М акар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

That thou hast sore broken us in the place of jackals, And covered us with the shadow of death.

20 А ко сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

If we have forgotten the name of our God, Or spread forth our hands to a strange god;

21 Т о не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

Will not God search this out? For he knoweth the secrets of the heart.

22 Н е! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

Yea, for thy sake are we killed all the day long; We are accounted as sheep for the slaughter.

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

Awake, why sleepest thou, O Lord? Arise, cast us not off for ever.

24 З ащо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

Wherefore hidest thou thy face, And forgettest our affliction and our oppression?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

For our soul is bowed down to the dust: Our body cleaveth unto the earth.

26 С тани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

Rise up for our help, And redeem us for thy lovingkindness' sake.