1 С лед като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, <Исус> влезе в Капернаум.

After he had ended all his sayings in the ears of the people, he entered into Capernaum.

2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

And a certain centurion's servant, who was dear unto him, was sick and at the point of death.

3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

And when he heard concerning Jesus, he sent unto him elders of the Jews, asking him that he would come and save his servant.

4 Т е, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

And they, when they came to Jesus, besought him earnestly, saying, He is worthy that thou shouldest do this for him;

5 з ащото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

for he loveth our nation, and himself built us our synagogue.

6 А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

And Jesus went with them. And when he was now not far from the house, the centurion sent friends to him, saying unto him, Lord, trouble not thyself; for I am not worthy that thou shouldest come under my roof:

7 з атова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

wherefore neither thought I myself worthy to come unto thee: but say the word, and my servant shall be healed.

8 З ащото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

For I also am a man set under authority, having under myself soldiers: and I say to this one, Go, and he goeth; and to another, Come, and he cometh; and to my servant, Do this, and he doeth it.

9 К ато чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

And when Jesus heard these things, he marvelled at him, and turned and said unto the multitude that followed him, I say unto you, I have not found so great faith, no, not in Israel.

10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

And they that were sent, returning to the house, found the servant whole.

11 А скоро след това, <Исус> отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

And it came to pass soon afterwards, that he went to a city called Nain; and his disciples went with him, and a great multitude.

12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

Now when he drew near to the gate of the city, behold, there was carried out one that was dead, the only son of his mother, and she was a widow: and much people of the city was with her.

13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

And when the Lord saw her, he had compassion on her, and said unto her, Weep not.

14 Т огава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

And he came nigh and touched the bier: and the bearers stood still. And he said, Young man, I say unto thee, Arise.

15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И <Исус> го даде на майка му.

And he that was dead sat up, and began to speak. And he gave him to his mother.

16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

And fear took hold on all: and they glorified God, saying, A great prophet is arisen among us: and, God hath visited his people.

17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

And this report went forth concerning him in the whole of Judaea, and all the region round about.

18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

And the disciples of John told him of all these things.

19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

And John calling unto him two of his disciples sent them to the Lord, saying, Art thou he that cometh, or look we for another?

20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

And when the men were come unto him, they said, John the Baptist hath sent us unto thee, saying, Art thou he that cometh, or look we for another?

21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

In that hour he cured many of diseases and plagues and evil spirits; and on many that were blind he bestowed sight.

22 Т огава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

And he answered and said unto them, Go and tell John the things which ye have seen and heard; the blind receive their sight, the lame walk, the lepers are cleansed, and the deaf hear, the dead are raised up, the poor have good tidings preached to them.

23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

And blessed is he, whosoever shall find no occasion of stumbling in me.

24 А когато си отидоха изпратените от Иоана, <Исус> почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.

And when the messengers of John were departed, he began to say unto the multitudes concerning John, What went ye out into the wilderness to behold? a reed shaken with the wind?

25 Н о какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

But what went ye out to see? a man clothed in soft raiment? Behold, they that are gorgeously apparelled, and live delicately, are in kings' courts.

26 Н о какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

But what went ye out to see? a prophet? Yea, I say unto you, and much more than a prophet.

27 Т ова е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".

This is he of whom it is written, Behold, I send my messenger before thy face, Who shall prepare thy way before thee.

28 К азвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

I say unto you, Among them that are born of women there is none greater than John: yet he that is but little in the kingdom of God is greater than he.

29 ( И всички люде и бирници, като чуха <това>, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

And all the people when they heard, and the publicans, justified God, being baptized with the baptism of John.

30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

But the Pharisees and the lawyers rejected for themselves the counsel of God, being not baptized of him.

31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?

Whereunto then shall I liken the men of this generation, and to what are they like?

32 Т е приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

They are like unto children that sit in the marketplace, and call one to another; who say, We piped unto you, and ye did not dance; we wailed, and ye did not weep.

33 З ащото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

For John the Baptist is come eating no bread nor drinking wine; and ye say, He hath a demon.

34 Д ойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

The Son of man is come eating and drinking; and ye say, Behold, a gluttonous man, and a winebibber, a friend of publicans and sinners!

35 Н о пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

And wisdom is justified of all her children.

36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

And one of the Pharisees desired him that he would eat with him. And he entered into the Pharisee's house, and sat down to meat.

37 И , ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

And behold, a woman who was in the city, a sinner; and when she knew that he was sitting at meat in the Pharisee's house, she brought an alabaster cruse of ointment,

38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

and standing behind at his feet, weeping, she began to wet his feet with her tears, and wiped them with the hair of her head, and kissed his feet, and anointed them with the ointment.

39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

Now when the Pharisee that had bidden him saw it, he spake within himself, saying, This man, if he were a prophet, would have perceived who and what manner of woman this is that toucheth him, that she is a sinner.

40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

And Jesus answering said unto him, Simon, I have somewhat to say unto thee. And he saith, Teacher, say on.

41 Н якой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

A certain lender had two debtors: the one owed five hundred shillings, and the other fifty.

42 И понеже нямаха <с какво> да <му> платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

When they had not wherewith to pay, he forgave them both. Which of them therefore will love him most?

43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.

Simon answered and said, He, I suppose, to whom he forgave the most. And he said unto him, Thou hast rightly judged.

44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

And turning to the woman, he said unto Simon, Seest thou this woman? I entered into thy house, thou gavest me no water for my feet: but she hath wetted my feet with her tears, and wiped them with her hair.

45 Т и целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

Thou gavest me no kiss: but she, since the time I came in, hath not ceased to kiss my feet.

46 Т и с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

My head with oil thou didst not anoint: but she hath anointed my feet with ointment.

47 З атова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

Wherefore I say unto thee, Her sins, which are many, are forgiven; for she loved much: but to whom little is forgiven, the same loveth little.

48 И рече й: Прощават ти се греховете.

And he said unto her, Thy sins are forgiven.

49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?

And they that sat at meat with him began to say within themselves, Who is this that even forgiveth sins?

50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

And he said unto the woman, Thy faith hath saved thee; go in peace.