1 Т огава Валаам каза на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.

And Balaam said unto Balak, Build me here seven altars, and prepare me here seven bullocks and seven rams.

2 И Валак стори, както рече Валаам; и Валак и Валаам принесоха по юнец и овен на всеки жертвеник.

And Balak did as Balaam had spoken; and Balak and Balaam offered on every altar a bullock and a ram.

3 П осле Валаам рече на Валака: Застани близо при всеизгарянето си, и аз ще отида; може би да дойде Господ да ме посрещне; а каквото ми яви ще ти кажа. И отиде на гола височина.

And Balaam said unto Balak, Stand by thy burnt-offering, and I will go: peradventure Jehovah will come to meet me; and whatsoever he showeth me I will tell thee. And he went to a bare height.

4 И Бог срещна Валаама; а <Валаам> му рече: Приготвих седемте жертвеника, и принесох по юнец и овен на всеки жертвеник.

And God met Balaam: and he said unto him, I have prepared the seven altars, and I have offered up a bullock and a ram on every altar.

5 И Господ тури дума в устата на Валаама, и рече: Върни се при Валака и според тая <дума> говори.

And Jehovah put a word in Balaam's mouth, and said, Return unto Balak, and thus thou shalt speak.

6 В ърна се, прочее, при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, той и всичките моавски първенци.

And he returned unto him, and, lo, he was standing by his burnt-offering, he, and all the princes of Moab.

7 Т огава почна беседата си, казвайки: - Валак ме доведе от Арам, Моавският цар от източните планини, <и каза ми: > Дойди, прокълни ми Якова, И дойди, хвърли презрение върху Израиля.

And he took up his parable, and said, From Aram hath Balak brought me, The king of Moab from the mountains of the East: Come, curse me Jacob, And come, defy Israel.

8 К ак да прокълна, когото Бог не проклина? Или как да хвърля презрение върху когото Господ не хвърля?

How shall I curse, whom God hath not cursed? And how shall I defy, whom Jehovah hath not defied?

9 З ащото от връх канарите го виждам, И от хълмовете го гледам; Ето люде, <които> ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите.

For from the top of the rocks I see him, And from the hills I behold him: lo, it is a people that dwelleth alone, And shall not be reckoned among the nations.

10 К ой може да преброи пясъка Яковов, Или да изчисли четвъртата част от Израиля? Дано умра както умират праведните, И сетнините ми да бъдат както техните!

Who can count the dust of Jacob, Or number the fourth part of Israel? Let me die the death of the righteous, And let my last end be like his!

11 Т огава Валак рече на Валаама: Що ми направи ти? Взех те, за да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, ти напълно си ги благословил!

And Balak said unto Balaam, What hast thou done unto me? I took thee to curse mine enemies, and, behold, thou hast blessed them altogether.

12 А той в отговор каза: Не трябва ли да внимавам да говоря онова, което Господ туря в устата ми?

And he answered and said, Must I not take heed to speak that which Jehovah putteth in my mouth?

13 Т огава Валак му рече: Дойди, моля, с мене на друго място, от гдето ще ги видиш; само крайната им част ще видиш, а всички тях няма да видиш; и прокълни ми ги от там.

And Balak said unto him, Come, I pray thee, with me unto another place, from whence thou mayest see them; thou shalt see but the utmost part of them, and shalt not see them all: and curse me them from thence.

14 И тъй, доведе го на полето Зофим, на върха на Фасга, и издигна седем жертвеника, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.

And he took him into the field of Zophim, to the top of Pisgah, and built seven altars, and offered up a bullock and a ram on every altar.

15 Т огава <Валаам> рече на Валака: Застани тука при всеизгарянето си, а аз ще срещна <Господа> там.

And he said unto Balak, Stand here by thy burnt-offering, while I meet Jehovah yonder.

16 И Господ срещна Валаама, тури дума в устата му, и рече: Върни се при Валака и според тая <дума> говори.

And Jehovah met Balaam, and put a word in his mouth, and said, Return unto Balak, and thus shalt thou speak.

17 Т ой, прочее, дойде при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, и моавските първенци с него. И Валак му рече: Що говори Господ?

And he came to him, and, lo, he was standing by his burnt-offering, and the princes of Moab with him. And Balak said unto him, What hath Jehovah spoken?

18 Т огава той почна притчата си, казвайки: - Стани, Валаче, та слушай; Дай ми ухо, ти сине Сепфоров!

And he took up his parable, and said, Rise up, Balak, and hear; Hearken unto me, thou son of Zippor:

19 Б ог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие?

God is not a man, that he should lie, Neither the son of man, that he should repent: Hath he said, and will he not do it? Or hath he spoken, and will he not make it good?

20 Е то, аз получих <заповед> да благославям; И Той като благослови, аз не мога да го отменя.

Behold, I have received commandment to bless: And he hath blessed, and I cannot reverse it.

21 Н е гледа беззаконие в Якова, Нито вижда извратеност в Израиля; Господ Бог негов с него е, И царско възклицание има между тях.

He hath not beheld iniquity in Jacob; Neither hath he seen perverseness in Israel: Jehovah his God is with him, And the shout of a king is among them.

22 Б ог ги изведе из Египет: Има сила като див вол.

God bringeth them forth out of Egypt; He hath as it were the strength of the wild-ox.

23 Н аистина няма чародейство против Якова. И няма врачуване против Израиля; На времето си ще се говори за Якова И за Израиля: Що е извършил Бог!

Surely there is no enchantment with Jacob; Neither is there any divination with Israel: Now shalt it be said of Jacob and of Israel, What hath God wrought!

24 Е то, людете ще въстанат като лъвица, И ще се дигнат като лъв; Няма да легнат, докато не изядат лова И не изпият кръвта на убитите.

Behold, the people riseth up as a lioness, And as a lion doth he lift himself up: He shall not lie down until he eat of the prey, And drink the blood of the slain.

25 Т огава Валак рече на Валаама: Никак да не ги проклинаш и никак да не ги благославяш.

And Balak said unto Balaam, Neither curse them at all, nor bless them at all.

26 А Валаам в отговор каза на Валака: Не говорих ли ти казвайки: Всичко що ми каже Господ, това ще сторя?

But Balaam answered and said unto Balak, Told not I thee, saying, All that Jehovah speaketh, that I must do?

27 С лед това Валак пак рече на Валаама: Дойди, моля, ще те заведа <още> на друго място, негли бъде угодно Богу да ми ги прокълнеш от там.

And Balak said unto Balaam, Come now, I will take thee unto another place; peradventure it will please God that thou mayest curse me them from thence.

28 И Валак заведе Валаама на върха на Фегор, който гледа към Иесимон.

And Balak took Balaam unto the top of Peor, that looketh down upon the desert.

29 Т огава Валаам рече на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.

And Balaam said unto Balak, Build me here seven altars, and prepare me here seven bullocks and seven rams.

30 И Валак направи както рече Валаам, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.

And Balak did as Balaam had said, and offered up a bullock and a ram on every altar.