1 К аза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:

And he spake a parable unto them to the end that they ought always to pray, and not to faint;

2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.

saying, There was in a city a judge, who feared not God, and regarded not man:

3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

and there was a widow in that city; and she came oft unto him, saying, Avenge me of mine adversary.

4 Н о той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

And he would not for a while: but afterward he said within himself, Though I fear not God, nor regard man;

5 п ак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

yet because this widow troubleth me, I will avenge her, lest she wear me out by her continual coming.

6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!

And the Lord said, Hear what the unrighteous judge saith.

7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

And shall not God avenge his elect, that cry to him day and night, and yet he is longsuffering over them?

8 К азвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

I say unto you, that he will avenge them speedily. Nevertheless, when the Son of man cometh, shall he find faith on the earth?

9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

And he spake also this parable unto certain who trusted in themselves that they were righteous, and set all others at nought:

10 Д вама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

Two men went up into the temple to pray; the one a Pharisee, and the other a publican.

11 Ф арисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

The Pharisee stood and prayed thus with himself, God, I thank thee, that I am not as the rest of men, extortioners, unjust, adulterers, or even as this publican.

12 П остя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.

I fast twice in the week; I give tithes of all that I get.

13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.

But the publican, standing afar off, would not lift up so much as his eyes unto heaven, but smote his breast, saying, God, be thou merciful to me a sinner.

14 К азвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

I say unto you, This man went down to his house justified rather than the other: for every one that exalteth himself shall be humbled; but he that humbleth himself shall be exalted.

15 Д онесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.

And they were bringing unto him also their babes, that he should touch them: but when the disciples saw it, they rebuked them.

16 Н о Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

But Jesus called them unto him, saying, Suffer the little children to come unto me, and forbid them not: for to such belongeth the kingdom of God.

17 И стина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.

Verily I say unto you, Whosoever shall not receive the kingdom of God as a little child, he shall in no wise enter therein.

18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?

And a certain ruler asked him, saying, Good Teacher, what shall I do to inherit eternal life?

19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

And Jesus said unto him, Why callest thou me good? none is good, save one, even God.

20 З наеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";

Thou knowest the commandments, Do not commit adultery, Do not kill, Do not steal, Do not bear false witness, Honor thy father and mother.

21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

And he said, All these things have I observed from my youth up.

22 И сус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.

And when Jesus heard it, he said unto him, One thing thou lackest yet: sell all that thou hast, and distribute unto the poor, and thou shalt have treasure in heaven: and come, follow me.

23 И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.

But when he heard these things, he became exceeding sorrowful; for he was very rich.

24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!

And Jesus seeing him said, How hardly shall they that have riches enter into the kingdom of God!

25 З ащото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

For it is easier for a camel to enter in through a needle's eye, than for a rich man to enter into the kingdom of God.

26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?

And they that heard it said, Then who can be saved?

27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

But he said, The things which are impossible with men are possible with God.

28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

And Peter said, Lo, we have left our own, and followed thee.

29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

And he said unto them, Verily I say unto you, There is no man that hath left house, or wife, or brethren, or parents, or children, for the kingdom of God's sake,

30 к ойто да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

who shall not receive manifold more in this time, and in the world to come eternal life.

31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.

And he took unto him the twelve, and said unto them, Behold, we go up to Jerusalem, and all the things that are written through the prophets shall be accomplished unto the Son of man.

32 З ащото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

For he shall be delivered up unto the Gentiles, and shall be mocked, and shamefully treated, and spit upon:

33 и , когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

and they shall scourge and kill him: and the third day he shall rise again.

34 Н о те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

And they understood none of these things; and this saying was hid from them, and they perceived not the things that were said.

35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

And it came to pass, as he drew nigh unto Jericho, a certain blind man sat by the way side begging:

36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.

and hearing a multitude going by, he inquired what this meant.

37 И казаха му, че Исус Назарянинът минава.

And they told him that Jesus of Nazareth passeth by.

38 Т огава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

And he cried, saying, Jesus, thou son of David, have mercy on me.

39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

And they that went before rebuked him, that he should hold his peace: but he cried out the more a great deal, Thou son of David, have mercy on me.

40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:

And Jesus stood, and commanded him to be brought unto him: and when he was come near, he asked him,

41 К акво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.

What wilt thou that I should do unto thee? And he said, Lord, that I may receive my sight.

42 И сус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

And Jesus said unto him, Receive thy sight; thy faith hath made thee whole.

43 И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.

And immediately he received his sight, and followed him, glorifying God: and all the people, when they saw it, gave praise unto God.