1 К аза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:

وَرَوَى لَهُمْ مَثَلاً لِيُعَلِّمَهُمْ كَيفَ يَنبَغِي أنْ يُصَلُّوا دائِماً وَلا يَتَوَقَّفوا عَنِ الصَّلاةِ.

2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.

قالَ: «كانَ فِي مَدِينَةٍ ما قاضٍ لا يَخافُ اللهَ وَلا يُقِيمُ اعتِباراً لِلنّاسِ.

3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

وَكانَتْ هُناكَ أرمَلَةٌ فِي تِلكَ المَدِينَةِ، ظَلَّتْ تَأْتِي إلَيهِ وَتَقولُ: ‹خُذْ لِي حَقِّي مِنْ خَصمِي!›

4 Н о той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

وَلَمْ يَرضَ أنْ يَفعَلَ هَذا لِفَترَةٍ مِنَ الزَّمَنِ. غَيرَ أنَّهُ قالَ لِنَفسِهِ فِي نِهايَةِ الأمرِ: ‹صَحِيحٌ أنِّي لا أخافُ اللهَ وَلا أُقِيمُ اعتِباراً لِلنّاسِ.

5 п ак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

لَكِنَّ هَذِهِ الأرمَلَةَ تُزعِجُنِي دائِماً، لِذَلِكَ سَأحَلُّ مُشكِلَتَها لِئَلّا تأتِيَ إلَيَّ وَتُرهِقَنِي.›»

6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!

ثُمَّ قالَ الرَّبُّ: «لاحِظُوا ما قالَهُ القاضِي الشِّرِّيْرُ.

7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

أفَلا يَعمَلُ اللهُ عَلَى إنصافِ النّاسِ الَّذِيْنَ اختارَهُمْ، وَالَّذِينَ يَستَنجِدُونَ بِهِ لَيلَ نَهارَ؟ أوْ هَلْ يَتَأخَّرُ عَنْ عَونِهِم؟

8 К азвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

أقُولُ لَكُمْ إنَّهُ سَيُنصِفُهُمْ سَرِيعاً. لَكِنْ حِينَ يَأْتِي ابنُ الإنسانِ، ألَعَلَّهُ سَيَجِدُ إيماناً عَلَى الأرْضِ؟» البِرُّ الحَقِيقِيّ

9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

كَما رَوَى يَسُوعُ المَثَلَ التّالِي لِلَّذِينَ كانُوا مُقتَنِعينَ بِأنَّهُمْ صالِحُونَ وَيَحتَقِرُونَ الآخَرِينَ:

10 Д вама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

«ذَهَبَ اثْنانِ إلَى ساحَةِ الهَيكَلِ لِكَي يُصَلِّيا. كانَ أحَدُهُما فِرِّيسِيّاً، وَالآخَرُ جامِعَ ضَرائِبَ.

11 Ф арисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

فَوَقَفَ الفِرِّيسِيُّ وَصَلَّى عَنْ نَفسِهِ فَقالَ: ‹أشكُرُكَ يا اللهُ لِأنِّي لَستُ مِثلَ الآخَرِينَ، اللُّصُوصِ وَالغَشّاشِيْنَ وَالزُّناةِ، وَلا مِثلَ جامِعِ الضَّرائِبِ هَذا.

12 П остя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.

فَأنا أصُومُ مَرَّتَينِ فِي الأُسبُوعِ، وَأُعطِي عُشراً مِنْ كُلِّ ما أكسِبُهُ.›

13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.

«أمّا جامِعُ الضَّرائِبِ فَوَقَفَ مِنْ بَعِيدٍ، وَلَمْ يَجرُؤْ عَلَى أنْ يَرفَعَ عَينَيهِ إلَى السَّماءِ، بَلْ قَرَعَ عَلَى صَدرِهِ وَقالَ: ‹ارحَمنِي يا اللهُ، فَأنا إنسانٌ خاطِئٌ!›

14 К азвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

أقُولُ لَكُمْ، إنَّ جامِعَ الضَّرائِبِ هَذا، قَدْ عادَ إلَى بَيتِهِ مُبَرَّراً أمامَ اللهِ، أمّا الفِرِّيسِيُّ فَذَهَبَ كَما أتَىْ. لِأنَّ كُلَّ مَنْ يَرفَعُ نَفسَهُ يُذَلُّ، وَكُلُّ مَنْ يَتَواضَعُ يُرفَعُ.» مَنْ سَيَدخُلُ مَلَكُوتَ الله؟

15 Д онесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.

وَأحضَرَ النّاسُ أطفالَهُمْ إلَى يَسُوعَ لِكَي يَلمِسَهُمْ. وَحِينَما رَأى تَلامِيذُهُ ذَلِكَ، وَبَّخوا أولَئِكَ النّاسَ!

16 Н о Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

أمّا يَسُوعَ فَدَعا الأطفالَ إلَيهِ وَقالَ: «دَعُوا الأطفالَ يَأتُونَ إلَيَّ، وَلا تَمنَعُوهُمْ عَنِّي، لِأنَّ لِمِثلِ هَؤُلاءِ مَلَكُوتَ اللهِ.

17 И стина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.

أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ، إنَّ مَنْ لا يَقبَلُ مَلَكُوتَ اللهِ كَطِفلٍ، لَنْ يَدخُلَهُ.» عائِقُ الغِنَى

18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?

وَسَألَهُ أحَدُ قادَةِ اليَهُودِ: «أيُّها المُعَلِّمُ الصّالِحُ، ماذا يَنبَغي عَلَيَّ أنْ أفعَلَ لِكَي أنالَ الحَياةَ الأبَدِيَّةَ؟»

19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «لِماذا تَدعُونِي صالِحاً؟ أتَعرِفُ أنَّهُ لا صالِحَ إلّا اللهُ؟

20 З наеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";

أنتَ تَعرِفُ الوَصايا: ‹لا تَزْنِ، لا تَقتُلْ، لا تَسرِقْ، لا تَشْهَدْ زوراً، أكْرِمْ أباكَ وَأُمَّكَ.›»

21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

فَقالَ لَهُ: «أنا أُطِيعُ كُلَّ هَذِهِ مُنذُ صِبايَ.»

22 И сус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.

فَلَمّا سَمِعَ يَسُوعُ هَذا قالَ لَهُ: «يَنقُصُكَ شَيءٌ واحِدٌ بَعدُ، بِعْ كُلَّ ما تَملِكُ وَوَزِّعِ المالَ عَلَى الفُقَراءِ، فَيَكُونَ لَكَ كَنزٌ فِي السَّماءِ، ثُمَّ تَعالَ وَاتبَعْنِي.»

23 И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.

فَلَمّا سَمِعَ هَذا حَزِنَ كَثِيراً، لِأنَّهُ كانَ غَنِيّاً جِدّاً.

24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!

فَلَمّا رَأى يَسُوعُ أنَّهُ ذَهَبَ حَزِيناً قالَ: «ما أصعَبَ أنْ يَدخُلَ أصحابُ الأموالِ مَلَكُوتَ اللهِ!

25 З ащото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

أنْ يَمُرَّ جَمَلٌ مِنْ ثُقبِ إبرَةٍ، أيسَرُ مِنْ أنْ يَدخُلَ غَنِيٌّ مَلَكُوتَ اللهِ.» مَنْ يُمكِنُ أنْ يَخلُص

26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?

فَلَمّا سَمِعَ النّاسُ هَذا قالُوا: «فَمَنْ يُمكِنُ أنْ يَخلُصَ إذاً؟»

27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

قالَ يَسُوعُ: «ما هُوَ مُستَحِيلٌ عِندَ النّاسِ مُمكِنٌ عِندَ اللهِ.»

28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

ثُمَّ قالَ بُطرُسُ: «ها نَحنُ قَدْ تَرَكنا كُلَّ ما كانَ لَنا لِكَيْ نَتبَعَكَ!»

29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ، مَنْ تَرَكَ بَيتاً أوْ زَوجَةً أوْ إخْوَةً أوْ أبَوَيْنِ أوْ أبناءً مِنْ أجلِ مَلَكُوتِ اللهِ،

30 к ойто да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

سَيُعَوَّضُ بِأضعافٍ كَثِيرَةٍ فِي هَذِهِ الحَياةِ. وَسَيَحيا فِي الحَياةِ الآتِيَةِ مَعَ اللهِ إلَى الأبَدِ.» يَسُوعُ يُنبئُ بِمَوتِهِ وَقِيامَتِه

31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.

وَاختَلَى يَسُوعُ بِالاثنَي عَشَرَ وَقالَ لَهُمْ: «ها نَحنُ ذاهِبُونَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ، وَسَيَتَحَقَّقُ كُلُّ ما كَتَبَهُ الأنبِياءُ عَنِ ابْنِ الإنسانِ.

32 З ащото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

سَيُسَلَّمُ إلَى غَيرِ المُؤمِنينَ، فَيَستَهزِئُونَ بِهِ، وَيُسِيئُونَ إلَيهِ، وَيَبصِقُونَ عَلَيهِ.

33 и , когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

سَيَجلِدُونَهُ وَيَقتُلُونَهُ، لَكِنَّهُ سَيَقُومُ فِي اليَومِ الثّالِثِ مِنَ المَوتِ.»

34 Н о те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

لَكِنَّهُمْ لَمْ يَفهَمُوا شَيئاً مِنْ هَذا، إذْ كانَ مَعنَى ما قالَهُ مُخفَىً عَنهُمْ، فَلَمْ يَعرِفُوا عَمّا كانَ يَتَكَلَّمُ. يَسُوعُ يَشفِي رَجُلاً أعمَى

35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

وَبَينَما كانَ يَسُوعُ يَقتَرِبُ مِنْ أرِيحا، كانَ رَجُلٌ أعمَى يَجلِسُ عَلَى جانِبِ الطَّرِيقِ يَستَجدِي.

36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.

فَلَمّا سَمِعَ الأعمَى صَوتَ الجُمهُورِ المارِّ، سَألَ عَمّا كانَ يَجرِي.

37 И казаха му, че Исус Назарянинът минава.

فَأخبَرُوهُ أنَّ يَسُوعَ النّاصِرِيَّ مارٌّ مِنْ هُناكَ.

38 Т огава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

فَصَرَخَ: «يا يَسُوعُ، يا ابْنَ داوُدَ، ارحَمنِي!»

39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

فَوَبَّخَهُ النّاسُ الَّذِينَ كانُوا فِي مُقَدِّمَةِ الجَمعِ وَأمَرُوهُ بِأنْ يَسكُتَ، لَكِنَّهُ رَفَعَ صَوتَهُ أكثَرَ: «يا ابْنَ داوُدَ، ارحَمنِي!»

40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:

فَتَوَقَّفَ يَسُوعُ وَأمَرَ بِإحضارِ الرَّجُلِ إلَيهِ. فَلَمّا اقتَرَبَ الرَّجُلُ، سَألَهُ يَسُوعُ:

41 К акво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.

«ماذا تُرِيدُنِي أنْ أفعَلَ مِنْ أجلِكَ؟» فَأجابَ: «يا سَيِّدُ، أُرِيدُ أنْ أرَى.»

42 И сус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «استَرجِعْ بَصَرَكَ. لَقَدْ شَفاكَ إيمانُكَ.»

43 И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.

فَاسْتَعادَ الرَّجُلُ بَصَرَهُ فَوراً، وَتَبِعَ يَسُوعَ مُمَجِّداً اللهَ. وَرَأى كُلُّ النّاسِ ما حَدَثَ، فَسَبَّحُوا اللهَ.