1 М ъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,

بَنَتِ الحِكْمَةُ بَيتَها، وَنَحَتَتْ أعمِدَتَها السَّبعَةَ.

2 З акла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,

جَهَّزَتْ لَحْماً، وَمَزَجَتْ الخَمْرَ، وَأعَدَّتِ المائِدَةَ.

3 И зпрати слугите си, Вика по високите места на града:

أرسَلَتْ خادِماتِها لِيُنادِينَ مِنْ أعلَى المَدِينَةِ،

4 К ойто е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

تَقُولَ الحِكْمَةُ: «تَعالَ أيُّها الجاهِلُ!» وَتَقُولُ لِعَدِيمِ الفَهمِ:

5 Е лате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,

«تَعالَ وَكُلْ مِنْ طَعامِي وَاشرَبْ مِنْ نَبيذِي الَّذِي صَنَعْتُهُ.

6 О ставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,

اترُكُوا الجَهالَةَ وَاحيُوا، وَسِيرُوا فِي طَرِيقِ البَصِيرَةِ.»

7 К ойто поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия <лепва> на себе си петно.

مَنْ يُرشِدِ المُستَهزِئَ يَجلِبِ الإهانَةَ لِنَفسِهِ، وَمَنْ يُؤَدِّبِ الشِّرِّيرَ يَتَضَرَّرْ.

8 Н е изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

لا تُوَبِّخْ مُستَهزِئاً لِئَلّا يَكرَهَكَ، وَبِّخْ حَكِيماً فَيُحِبَّكَ.

9 Д авай <наставление> на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.

عَلِّمْ الحَكِيمَ فَيُصبِحَ أكثَرَ حِكمَةً، وَعَلِّمْ البارَّ فِيَزدادَ فِي المَعرِفَةِ.

10 С трах от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

أوَّلُ الحِكْمَةِ أنْ تَخافَ اللهَ ، وَمَعرِفَةُ القُدُّوسِ فَهْمٌ.

11 З ащото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот.

بِواسِطَتِي تَزدادُ أيّامُكَ، وَتُضافُ سَنَواتٌ إلَى حَياتِكَ.

12 А ко станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.

إذا أصبَحتَ حَكِيماً فَأنتَ حَكِيمٌ لِمَنفَعَةِ نَفسِكَ، وَإذا أصبَحْتَ مُستَهزِئاً فَإنَّكَ سَتَحْمِلُ نَتائِجَ اسْتِهْزائِكَ. دَعوَةُ الجَهل

13 Б езумната жена е бъбрица, Проста и не знае нищо.

المَرأةُ الجاهِلَةُ مُزعِجَةٌ ساذَجَةٌ، وَلا تَعرِفُ شَيئاً.

14 С еди при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,

تَجلِسُ عَلَى بابِ بَيتِها، عَلَى مَقعَدٍ فِي أعلَى مِنْطَقَةٍ فِي المَدِينَةِ،

15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, <като им казва:>

وَتُنادِي عَلَى المارِّينَ فِي حالِ سَبِيلِهِمْ:

16 К ойто е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:

«تَعالَوْا أيُّها الجُهّالُ،» وَتَقُولُ لِعَدِيمِي الفَهمِ:

17 К радените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,

«الماءُ المَسرُوقُ ألَذُّ، وَالخُبْزُ المَسرُوقُ أطيَبُ.»

18 Н о той не знае, че мъртвите {Еврейски: Сенките.} са там, И че гостите й са в дълбочините на ада.

وَلَكِنَّ الجُهّالَ وَعَدِيمِي الفَهمِ لا يَعرِفُونَ أنَّ المَوتَ هُناكَ، وَأنَّ كُلَّ زُوّارِها سَيَذهَبُونَ إلَى المَوتِ.